Духовният ПЛАЧ

Автор: Стана Апостолова
Раздел: Българска съвременна проза
Издателство: Дайрект Сървисиз
Народност: българска
ISBN: 978-619-7171-47-1
първо издание, 2017 год.
меки корици, 216 стр.

СТАНА АПОСТОЛОВА

„Бог има чада, но няма внуци.”
св. Серапион (Синдонит)

Глава 1

Дилън Франк седеше пред лаптопа си на малкото бюро в стаята, в която живееше от десет години и проверяваше банковата си сметка онлайн. В нея бяха постъпили много пари, сума, която той въобще не беше очаквал да притежава. Фирмата, която проведе риалити шоу «Сахара» му беше изплатила дължимото. Той даже получи имейл с поздравления, че като избран за «къртица», не е бил разобличен от останалите участници.
Тази сутрин дългогодишният учител по английска литература беше изпаднал в неопределено състояние на духа, в което неудовлетворението сякаш го задушаваше. Всъщност той точно заради тези атаки на депресия от «безмислие», както ги наричаше дълбоко у себе си, беше се записал за това приключение в Африка, в което участниците трябваше да оцеляват като древните хора преди петнадесет хиляди години.
Ако не бяха Ана и Баз, които се отказаха от парите си, от всичко, за да потърсят спасение за групата, експериментът щеше да приключи доста трагично за всички. А той, макар най-възрастен и опитен не можа да се осмели…
Дилън Франк се привързваше към своята подреденост. Най-всеотдаен беше към семейството си и най-вече към жена си. Срещнаха се още в университета, почнаха да работят в едно и също училище, обичаха учителската професия и съвместния си живот, който беше порядъчен и ги удовлетворяваше. Жена му посещаваше всеки последен уикенд на месеца своите родители в провинцията. Пътуваше с влак. Най-сигурният транспорт… Но съдбата отсъди да загине точно във влакова катастрофа. Често се питаше дали щеше да се обичат щастливо до старини.
Докато обитаваше апартамента в новата сграда на кръстовището, там където бяха прекарали близо двайсет години със съпругата си, той се справяше. Чувстваше нейното присъствие във всяка вещ. Но пожарът по време на метежа заради убийството на чернокожия гангстер му отне жилището. Сградата още не беше ремонтирана!
Сега беше спечелил по най-невероятен начин пари и можеше да си наеме хубава квартира. Но сякаш беше изгубил желание… Дори не му се започваше новата учебна година!
На вратата се почука. Май откакто се върна от Нигер имаше халюцинации. Не очакваше никого. Вероятно бяха сгрешили номера. Отвори. В коридора стояха двама мъже на неопределена възраст, изглеждащи като амбулантни търговци.
– Търсим учителя Дилън Франк, вие ли сте? – без да поздрави започна единият.
– Аз съм.
– Ние сме от фондация „Съботният ден”.
– Адвентистката църква често посещава нашето училище. Аз не съм религиозен. Трябва да ви насочат към други колеги – той изгуби интерес.
Вероятно секретарката на директора се беше объркала. Напоследък имаха инструкции да срещат учениците с представители на християнските вероизповедания, защото мюсюлманската религиозна общност беше много активна.
– Ние желаем да ви наемем на работа към нашата фондация…
Дилън беше се обърнал да се прибира и спря колебливо:
– Казах ви, аз съм атеист.
– Ние ви предлагаме високоплатена работа в нашата благотворителна фондация, нямаща отношение към вашата вяра.
– Златният Телец не ви върши работа. Не можете да ме прелъстите с пари. С вяра също, а така като ви гледам с любов най-малко!
Мъжете се засмяха леко. Имаха чувство за хумор.
– Нашата нова кампания касае прибиране на клошарите с психически заболявания и въдворяването им в болнични заведения. Знаем за вашия брат и затова се обръщаме към вас. Ние привличаме на работа за това благотворително дело близки на психично болни, избягали от дома си.
Дилън Франк се изчерви. Отдавна не се беше сещал за своя брат. Той изчезна, когато майка му се разболя след смъртта на баща му. Дотогава получаваше добри грижи, макар че беше дебилен. Майка им се влоши много бързо, но до последния си миг настояваше да го издирят. Дилън положи много усилия. Безрезултатно.
– Предлагате ми да напусна работата си, така ли?
– Да, учители се търсят, така че винаги може да се върнете обратно в училище…
– Добре, убедихте ме. Ще дойда една седмица да опитам.
Мъжете му обясниха къде да се яви на другата сутрин и си отидоха.
Възрастният преподавател седна пак пред лаптопа на бюрото си, вгледа се в екрана, но не виждаше нищо. Изпитваше чувството, че халюцинира. Но в ръката си държеше визитка с адреса на фондацията.