ВСИЧКО И НИЩО

Автор: Стана Апостолова
Раздел:“Българска поезия“
Издателство: СтелаПро
Народност: българска
ISBN: 9786197127010
първо издание, 2014 год.
меки корици, 60 стр.

Самотна есен

Малко квадратно прозорче,
къс сиво небе,
покрив бетонен и клони
с оранжеви листи,
окичили тъжно дърво.
В стаята празна наднича
самотност, гребе изстинали спомени,
разплисква надежда
от разсъхналото ведро
на бездънния кладенец – време.
Сиво, настръхнало птиче
долита не знам откъде,
писука неистово, блъска криле
в прозорчето. Тук съм. Седя, но ме няма.
Денят неспирно преде
своята приказка, воден
от вечни закони.
Сякаш чувам песента на поета.
Не се вписвам в тази история.
Не желая да споря с деня,
да отворя прозорчето,
да поема тежестта на небето.
Не мога нищо да сторя за птиче
с прекършени малки криле.
Тук съм. Все едно, че ме няма.
Жестокият вятър отвя
птичето и песента.

Листопад

Мъглата намята копринен воал над блатата,
силуети на пожълтели дървета,
застиват подгизнали,
невидим вятърът свири,
оранжевите баири го спират,
той се връща коварен и остър,
издухва медно-кафяви листа от земята,
те се вихрят с леки крила като ято,
лъскави, мокри,
после изчезват в мъглата.
Денят съблича сивата дреха,
изнизва се времето хлъзгаво,
оголява пространството,
зейва тъга като бездна…
Обичам в пустота, хлад и мъгла
да изчезна от себе си…
Късна есен,
измамна позлата,
листопад…