Княжевна Лада


Княжевна Лада

Стана АПОСТОЛОВА

coverLADA-1

Този роман е вдъхновен от историята на България.
Лада е млада словенска княжевна, която приема да се омъжи за прославения воин Кормесий – дясната ръка на кхан Тервел по военните въпроси, по заповед на самия български владетел, за да се укрепи съюза между българи и словени…

 

Автор: Мария Байчева
Раздел: Българска съвременна проза
Издателство: СтелаПро
Народност: българска
ISBN: 9789549275858
първо издание, 2013 год.
меки корици, 274 стр.

КНЯЖЕВНА ЛАДА
СТАНА АПОСТОЛОВА
Глава 1

Кавхан-боил Батó беше отметнал коженото покривало на каруцата-шейна и гледаше към голямата река. Река Дунав, дори замръзнала, изглеждаше величествено. По средата ѝ плуваха големи ледени блокове. Обледените голи дървета край пътя сякаш звъняха в прегръдките на вятъра. Конвоят беше малък – една дузина гвардейци на коне и четири каруци-шейни, по една за трите княжевни и една за кавхана.
Той беше нисък, мургав мъж, безличен и незабележим, но всеки се съобразяваше с него. Дори такива като боил Вардан не се осмеляваха да му противоречат. Лично великият основател на България – кхан Аспарух, го беше избрал за кавхан-боил, началник на тайните служби и паритетен управител. Когато кавхан-боилът Батó го посъветва да се съюзи със славяните, като сключи договор, в който техните племенни съюзи, наречени „склавинии“ да са равнопоставени с българските „комитати“ и „жупи“, а техните князе да са уважавани като боилите и багаините, кханът се вслуша и наистина се получи. Вече двайсет години съществуваше дуалната българска държава и ставаше все по-силна.
Каганът на Онгъла, безстрашният Аспарух, не беше вече между живите. Сега управляваше най-малкият му син Тервел, а в главите на младите вече кълняха непознати досега идеи. Такова беше и настоящото начинание да се омъжат три дъщери на велики славянски князе за трима прочути багатур-боили, за да се скрепи съюзът между словените и българите. Предложи го ювиги колобър Сонмер, а Тервел веднага го одобри и с присъщата си непоколебимост се зае да го осъществи. Кавхан Батó не можа да ги разубеди, затова се зае лично да ръководи начинанието.
В крайдунавските склавинии на княз Влад и княз Милош всичко мина благополучно. Те имаха по няколко дъщери за женене и не беше трудно да се съгласят. Сега пътуваха по стръмния път към планината и кавхан-боилът изпитваше голямо безпокойство. Велик княз Славун имаше синове като канари и само една дъщеря – Лада. Тя неотдавна бе отказала да се омъжи за сина на велик княз Добротица, с което предизвика бащиния гняв. За да избегне междуособици и мъст, велик княз Славун я беше прогонил от дома си и тя живееше извън крепостта, в обикновена землянка в „кошера” – така наричаха словените основното си селище. Кавхан Батó знаеше това от своите тайни хора. Щерката на княз Славун била непокорна и своенравна… А словените никога не принуждаваха насила дъщерите си да се омъжват. Може би нямаше да приемат предложението и тогава щеше да се намеси боил Вардан. Той чакаше с една своя конна дружина до граничната кула на входа на планинския проход и се беше заканил, че ако Славун и синовете му пренебрегнат оказаната им чест, ще ги затрие от лицето на земята.
Ако беше жив кхан Аспарух, нямаше да му разреши, още повече, че Вардан не беше седмочисленик. Но младият кхан Тервел беше различен. Кавхан-боилът го разбираше. Той беше Господарят и трябваше да уважава исканията на великите боили от Саракта. Още повече, че младият колобър Сонмер, висшият жрец на Тангрическите храмове, така наречените „капичи”, се съгласи да изпратят боил Вардан. Граденото вече две десетилетия доверие между българи и словени можеше да рухне за един миг. Кавхан-боилът въздъхна. Пусна коженото покривало и затвори очи. Не биваше да допусне делото на живота му да се провали заради една жена. Боил Вардан беше много коварен и много жесток. Нямаше да пропусне да използва повода.
Когато спряха пред огромната каменна порта на крепостта, в която сега властваше велик княз Славун и която бе строена още от римляните по тези места и завоювана от Византия с общи усилия на българи и словени, кавхан-боилът за първи път усети тежестта на годините си. Но се овладя и слезе уверено от каруцата. Конете пръхтяха и цвилеха, сякаш и те предусещаха съдбовността на момента.
Лада тъчеше светлия губер и пееше. Дървата в огнището пращяха сред пламъци и искри, навън снегът беше засипал дървета и землянки с пухкава пелена, а в душата ѝ звънтяха камбанки. Тази вечер беше поканила свои връстници на седянка. Момичетата щяха да предат вълнена прежда, а момците да пият медовина и да свирят на кавал. Студът и виелиците се отдръпнаха и небето се проясни. От няколко дни беше станало по-топло. Е, снегът все още не се топеше, но каруците почнаха да се движат по пътя.
Усмихна се. Тъкмо се беше сетила за каруците и някаква спря край двора. Чуха се гласове, май идваха при нея. Дружката ѝ Маня говореше с някого много развълнувано. Влязоха бързо, като дори не си отупаха снега навън под сайванта. Тя вдигна поглед и първото, което се запечата в съзнанието ѝ, беше физиономията на най-малкия ѝ брат. Зад него стоеше Маня и като че ли не искаше да влезе.
– Лада, оставяй всичко и се приготвяй да тръгваме. Княз Славун каза да си облечеш най-новите дрехи.
– Какво се е случило, Михай? – тя положи внимателно совалката, излезе от стана и се усмихна широко. – Защо стоиш още с калпака? Разсъбличай се, де. Ще направя чай от мащерка.
– Нямаме време, дори не съм разпрегнал конете. Ще те чакам отвън, а ти се обличай по-бързо.
Тя не помръдна, само го гледаше втренчено и чакаше обяснение. Той не устоя:
– Боили на ювиги кагана са ни на гости в крепостта. Искат да те видят.
– По-бавно, Михай, разкажи ми подробно. Нашият баща княз Славун не е човек, който ще прати сина си в поледицата, за да може дъщеря му да се представи на българите, пък били те хранените хора на Господаря.
Брат ѝ свали калпак и почна да го мачка в огромните си длани. Той беше снажен богатир с буйна руса коса и тънки мустаци. Добрите му сини очи гледаха настрани, за да не срещнат проницателния гълъбов поглед на сестра му.
– Ох, все мене праща бащата, като трябва да те извикаме! – той се запъна и спря.

Лада забеляза, че Маня беше излязла навън, без да я усети и изведнаж схвана, че става нещо необичайно. Това посещение не беше поредната проверка на непокорната щерка от страна на баща ѝ – страховитият княз Славун. Със сигурност не беше и кратко гостуване на любимия брат. Но тогава какво точно ставаше?
– Лада, боилите водят още две княжевни от съседните склавинии. Архонтът си е наумил да ожени свои багатури за словенски княжевни – изтърси Михай и чак сега, като изплю камъчето, я погледна.
– Какво?! – сподавено извика тя, без да може да издаде повече нито звук.
– Бащата заръча да ти кажа, че не можеш да му откажеш и въобще да не си го помисляш. Знаеш колко лошо стана, като отпрати младия княз Станимир, сина на Добротица, когато идваха от съседната склавиния да те искат. Сега работата е много по-сериозна. Архонт Тервел е решил да спои българи и словени, а той е първият мъж в държавата.
Брат ѝ изчака дали тя няма да каже нещо и отново заговори:
– Майка пък сто пъти повтори, ако искаш всичките ти петима братя да са живи и здрави и в уважение да си живеят живота, да се примириш.
Лада се опомни от шока и попита:
– Баща ми какво отговори на хранените боили?
– Каза, че ако дъщеря му се съгласи, за него и синовете му ще е чест да се сродим с прочут български боил, който е признат за багатур.
– Знае ли се за кого съм нагласена? – младата княжевна още не можеше да повярва.
– Не, не се знае. Великият господар Тервел не е обявил още кои от своите боили ще сватосва за словенски княжевни. Смятал, че една княжевна е много подходяща за жена на знатен багатур. Такива работи… – брат ѝ все още мачкаше шапката си в средата на голямата стая, без дори да разкопчее кожуха си. – Майка ни каза да ти предам още, че сигурно каган ювиги ги е пратил за добро.
– Добре, излез и ме изчакай, аз ей сега ще се приготвя. – сестра му вече беше наясно с положението.
Докато се обличаше, тя си мислеше, че техният баща – княз Славун, е начело на най-голямата склавиния, така че багатур-боилът, на когото ювиги каган Тервел ще заповяда да се ожени за нея, ще я вземе за съпруга, дори да е грозна като жаба. Много предани на Господаря бяха тези българи. Заповядано е да се ожени за княжевна Лада, дъщерята на княз Славун и веднага се изпълнява. Без бавене. В голямата поледица, когато може да премръзнеш, ако пътуваш на дълъг път, хранените боили бяха дошли да отведат дъщерите на личните словенски князе за булки на прочутите им багатури. Горчилката в душата ѝ растеше.
Кога пристигнаха с Михай, как се озова в голямата зала на крепостта, която служеше за приемна на баща ѝ, тя въобще не разбра. Всичко беше като насън. Времето и разстоянията бяха изчезнали. Като я представяха, тя само кимна, всички лица ѝ се виждаха размазани и еднакви. В главата ѝ се въртеше една единствена натрапчива мисъл: „Как са дошли по заледените пътища българите, защо им е притрябвало да идват точно сега за млади девици? Нали винаги ги хвалят, че са много разумни и умерени?“ Сепна се. Всички се бяха вторачили в нея.
– Какво ще ми отговори княжевната, ще се съгласи ли да стане съпруга на един от нашите славни багатури? – гласът на кавхан-боила, който зададе служебно въпроса, беше плътен и много приятен, а думите, казани на словенски, отекнаха в ушите на всички.
Тя не можа да продума, само кимна утвърдително.
Баща ѝ, княз Славун, додаде:
– Лада, все пак и аз да те попитам като баща. Предложението на Архонт Тервел дойде твърде неочаквано и внезапно. Съгласна ли си да станеш съпруга на един от неженените багатури от великата българска войска?
– Да, княже – отговори отчетливо и ясно княжевната.
Всички в залата бяха замрели в очакване на отговора ѝ. Счу се масова въздишка на облекчение, когато потвърди.
Баща ѝ се обърна към пратениците боили:
– Както виждате, моята единствена дъщеря е готова да изпълни дълга си пред Великия Господар. Когато се разтопят ледовете, ще я изпратя с подобаваща зестра в столицата.
– Княз Славун, оценяваме достолепието и подчинението на вашата дъщеря по достойнство. Ние сме поели дълга да доставим княжевните за нашите багатури още тази седмица, за да може великият колобър да ги венчае групово в нощта на близкото Пълнолуние.
Последвалата тишина трептеше от напрежение. Лада беше свела поглед надолу, но с периферното си зрение виждаше как малкият ѝ брат Михай, седящ в съседство, стиска юмруците си до побеляване. Всички се страхуваха от избухливия нрав на княз Славун, а боилите бяха дошли с малко свои хора, което си беше явен риск от тяхна страна. Словените бяха непобедими при снежни условия.
– Зная, че вие, българите, се въздържате да правите коментари, особено когато са излишни, но все пак искам да попитам защо е това бързане? – гласът на княз Славун звучеше почти гневно.
– Късметът е лекокрила птица княже, каца на рамото веднъж в живота и също тъй бързо отлита. Нашите багатур-боили имат късмет. Най-красивите и най-лични моми словенки с благословията на техните бащи – велики словенски князе, се съгласиха да им станат жени. Луната ще бъде толкова близко до Земята чак след четири години, така че не бива да се изпуска вечерта на Пълнолуние, за да се узаконят тези бракосъчетания.
Големият ѝ брат Добромир вдигна ръка, за да поиска думата.
– Моите почитания, княз Славун – обърна се той към баща си – но разбирам защо се бърза. Желязото се кове, докато е горещо. Нашите братя българите знаят, че щом князете са се подчинили на волята на каган ювиги, не трябва да се бавят със сватбите.
Всички се разсмяха, почнаха да говорят един през друг и настана суматоха. После един по един взеха да прегръщат и целуват княжевната и да се прощават с нея. Тя сякаш беше застанала отстрани и наблюдаваше безучастно. Може би всичко това не беше реално?
Когато вече навън в снега брат ѝ Михай я хвана за ръката, за да ѝ помогне да се качи в голямата шейна – каруца, а двама от българите се покачиха прави на предната дъска и поеха юздите на конете, тя затвори очи, след което ги отвори отново с надеждата да се убеди, че това е един от онези така живи и плашещи сънища, които толкова често сънуваше. Но уви. Колкото и чудно да беше, всичко се случваше наяве. Шейната – каруца се плъзгаше по заледения път. Лада пътуваше стремглаво към новия си живот.
Веднага, щом излязоха от „кошера”, ги посрещна голям конен отряд, въоръжен до зъби. На кулата до прохода към техния конвой се присъедини още един български военен отряд. Лада беше разбрала, че не е съвсем безобидно тяхното калесване. Тя живееше далече от военните дела на братята си и баща си, но те бяха достойни мъже, храбри и решителни богатири, предводители на словените в тяхната склавиния, така че не биха се съгласили лесно да се разделят с нея. Това важеше за всички други словенски князе, които бяха дали дъщерите си. Другите две момичета Лада така и не можа да погледне, защото шейните бяха покрити с тежки кожи, за да пазят пътничките от студа, а всяка пътуваше в отделна шейна, както подобава на ранга ѝ. За няколко часа път пристигнаха в столицата на България. Знаеше, че основното поселище на тяхната склавиния или както го наричаха „кошера”, е близо до столицата, но че е толкова наблизо, тя не предполагаше.
Големият ѝ брат – княз Добромир и баща ѝ – велик княз Славун, идваха по два пъти в годината в столичния град на общи събори в двореца, но никога не разказваха как живеят знатните българи. Големите къщи, които видя Лада през процепа на покривалото в шейната, се оказаха красиви и внушителни постройки, нямащи нищо общо с техните землянки.
А дворецът на Архонта, където ги настаниха, беше обширен, красив и удобен.
Тук Лада прекара два дни и две нощи. Очакваше, че ще види своя жених преди общата сватбена церемония, но той не дойде. Пристигна в последния момент за самото тайнство. Воювал с някакви племена на север, но все пак се яви за ритуала по венчавката. Другите двама багатури бяха дошли още предния ден. Нейният жених беше най-личен. В първия момент я обзе тиха радост, че мъжът е толкова красив и представителен. Но когато поставиха меча му с голям камък от син сапфир да виси на стената на капича, тя се изуми. Другите булки обикаляха своите бъдещи мъже, а тя обикаляше меча. Другите княжевни се кланяха на багатур-боилите, а тя се кланяше на меча. Но великият колобър пееше и як-колобрите сновяха между тях, за да направляват церемонията, а във високата трон-ложа великият господар Тервел наблюдаваше всичко. Нейният бъдещ мъж седеше до кхан Тервел и също гледаше ритуала. Други присъстващи нямаше.
Лада се сети за големите словенски сватби, на които празнуваха роднини до девето коляно и осъзна, че руслото на живота ѝ беше направило остър завой, след който връщане назад нямаше.