Между роднини

 

 

Автор: Стана Апостолова
Раздел: Българска белетристика
Издателство: Дайрект Сървисиз
Народност: българска
ISBN: 978-619-7171-36-5
първо издание, 2016 год.
меки корици, 166 стр.

Разкази

МЕЖДУ РОДНИНИ
разказ
Пристигнаха с линейката за по-малко от двадесет минути, но старата женица береше душа и докторът, слаб мъж с къси мустаци, се паникьоса. Албена отскоро беше в неговата смяна. Като видя, че ръцете му треперят и не може да намери вената в тънката съсухрена ръка на болната, го избута доста решително и рече:
– Доктор Сапунджиев, дайте на мене, а вие поставете през това време диагнозата.
Тя сръчно забоде иглата и започна бавно да натиска буталото. Лекарят имаше страхотен професионален нюх, още като погледнеше пациента и приготвяше съответния разтвор за инжектиране. Албена, или Аля, както я наричаха близките ѝ, беше добила досега навик тя да върши тази работа след указание на спешния лекар. А беше карала смени с почти всички доктори от Спешна помощ. Но и така ставаше.
Жената дойде на себе си, а дъщеря ѝ, около шейсетте, силно гримирана, но без особен успех – бръчките по лицето и шията още повече изпъкваха – започна да претендира, че трябва да откарат старицата в болница.
Не беше работа на медсестрата да коментира, затова Аля мълчеше.
– Госпожо, казахте, че майка ви е на деветдесет и една години. Сърцето ѝ едва бие. Най-добре е да се грижите за нея в домашна обстановка – смънка доктор Сапунджиев, докато напускаше бързо дома.
Гримираната жена хукна след тях, почти крещеше:
– Какво искате да кажете, да оставя мама да умре, така ли?
Докато се качваха в линейката жената ръкомахаше и ги заливаше с упреци. Докторът се качи отзад, за да може младата медицинска сестра да седне на удобното място в кабинката до шофьора, но Аля не се възползва. Не можеше да търпи водача на линейката, който непрекъснато ѝ намигаше и правеше мръсни намеци.
Седнаха край носилката, която в случая беше празна и тя попита:
– Доктор Сапунджиев, защо не казахте няколко успокоителни думи на гражданката?
– Защото бабата до утре сутринта ще умре.
Млъкнаха. От няколко месеца бяха заедно и тя се беше уверила, че той винаги знае кога смъртта е неизбежна.
Смяната им свърши, докторът и шофьорът си тръгнаха, но тя все още се мотаеше в общия кабинет, когато нахлуха ромите. Аля специално репетираше да ги нарича роми, защото се обиждаха ако им кажеш „цигани”. Днес на рецепцията беше сестра Атанасова. Дежурният лекар още не беше се явил на работа, а всички сестри и лекари от смяната бяха с линейките по адреси.
Водеха някакъв пребит от бой, целия в кръв.
– Докторът всеки момент ще пристигне, седнете да изчакате – успокояваше ги дежурната медицинска сестра, но доста тревожно надзърташе към коридора.
Те започнаха да я заплашват и да блъскат по стъклата на гишето.
– От какво е пострадал раненият? – приближи се по коридора Албена.
Циганите я наобиколиха и започнаха един през друг да обясняват, че се е сбил и му е пукната главата.
– Въведете го в кабинета, аз ще се заема – тя смигна на колежката си. – Не влизайте всички, само болният да остане!

Сприятелиха се със сестра Виолета Атанасова след като я отърва от разгневената циганска тълпа. Оказа се, че Вили е на тридесет и седем и неомъжена като нея. Аля беше на тридесет и три, имаше по-голяма със седем години сестра и вечно живееше в сянката ѝ: две висши образования, телевизионен журналист в столицата – познаваха я всички. Беше много целеустремена и амбициозна, с твърд характер и непрекъснато критикуваше малката си сестра. Караше я да запише медицина и да си поставя по-високи професионални цели.
Майка им беше учителка по литература, напълно отдадена – по призвание. Беше посветила много усилия на дъщерите си, но не скриваше разочарованието и огорчението си от избора на Албена да стане медицинска сестра. Само баща ѝ я разбираше, но той почина преди две години от инфаркт. Трите още не можеха да се съвземат от голямата загуба.
Аля живееше самостоятелно в собствена гарсониера в един от отдалечените комплекси на града. Майка ѝ остана сама в големия семеен апартамент в центъра и много трудно свикваше със самотата. Сега, през лятната ваканция, непрекъснато ѝ звънеше. Най-много я ядосваше, когато забравяше, че спи след нощна смяна и докато не я събуди, та да вдигне мобилния, не се отказваше. Тази вечер също звънна:
– Какво правиш, Аля?
– Приготвям си вечеря.
– Трябва да излизаш с приятели вечер. На Христовата възраст си, работиш на смени сред зарази и неблагодарност и не си търсиш партньор в живота!
– Мамо, добре съм, не се тревожи!
Майка ѝ обаче я заля с поток от упреци и забележки. Аля все не смееше да възразява, нито на нея, нито на амбициозната си и успяла по-голяма сестра. Най-накрая, когато взе да натяква, че трябва да има вече деца, успя да вмъкне:
– Мамо, и Дани се разведе и няма деца.
Не посмя обаче да ѝ каже за Виолета. Вили се беше преместила да живее с нея и двете в момента си приготвяха медальони от тиквички. Оказа се, че и сестра Атанасова е вегетарианка като нея.

Виолета беше израснала в Карнобат. Родителите ѝ живееха там в голяма къща. Решиха, когато им съвпаднат почивките, да отидат за един ден на гости. Хванаха пътническия влак. Аля отдавна не беше ползвала жп транспорт. Пътуваха цял час.
Прекараха си деня много приятно. Къщата беше огромна, на три етажа, всеки от тях – обширен четиристаен апартамент. Родителите на Вили бяха строили десетки години, за да има по един етаж за всяко дете. Виолета имаше брат, но той беше се устроил в Испания, а тя в Бургас. Майка им и баща им живееха в малкия град сами. Обитаваха само първия етаж. Посрещнаха ги сърдечно.
Следобед, преди да отпътуват, похапнаха по парче плодова торта в малка сладкарница, на ъгъла между главната улица и една пряка. Седяха на маса за двама под чадър на открито. Аля се наслаждаваше на късното лято, на компанията на приятелката си, с която се разбираха без думи. Съвсем случайно се обърна и забеляза сестра си Даниела с някакъв едър мъж. Вървяха хванати за ръце и не виждаха нищо и никого около себе си. Аля толкова се изненада, че не можа да реагира адекватно.
– Вили, май видях Дани с някакъв любовник!
Беше разказала на Виолета всичко за по-голямата си сестра, за кариерата ѝ, за несполучливия ѝ брак, последван от мъчителен развод. Самата Дани се оправдаваше, че жените работохолички не могат да поддържат патриархални брачни отношения.
– Не е възможно, припознала си се! Какво ще прави известна tv репортерка в Карнобат!
– Казвам ти, видях я! Държаха си ръцете като влюбени гълъбчета!
Виолета посегна и хвана ръцете на Аля в своите.
– Не харесваш ли влюбени гълъби?
Гледаха се в очите. Двете бяха напълно различни външно. Аля с руса къдрава коса и топли кафяви като шоколад очи, а Вили със сини като мъниста очи и лъскава черна коса, подстригана на идеална черта.
Те бяха милосърдни сестри, нагледали се на страдание и смърт. Даваха си сметка, че животът е кратък…

Виолета освободи квартирата си. Без това живееха в гарсониерата на Аля. Беше малко тясно, но много удобно. Осведоми родителите си още при онова гостуване в Карнобат. Настояваше Аля също да съобщи на своите близки.
Най-после тази вечер Албена се реши да посети майка си и да проведе разговор с нея. Нарочно отиде към двадесет и един часа, за да може да си тръгне бързо. Имаше ключ. Отключи и влезе, очаквайки да завари старата учителка по литература пред телевизора. Но в големия апартамент нямаше никой. Тя запали осветлението в хола, седна на един от фотьойлите и звънна.
– Мамо, къде си? Аз съм в апартамента ти.
– На ресторант съм, ще закъснея, не ме чакай. Трябваше да ме предупредиш – затвори.
– Добре – не беше сигурна дали отсрещната страна чу.
Аля цял ден се беше тревожила как ще мине разговора, но въобще не допускаше, че няма да я завари вкъщи. Дали беше намерила някой възрастен господин, който да замести баща ѝ?
Почувства се пак онова малко момиче, което близките назидават, а у дома пренебрегват. Реши, че е крайно време да прояви повече достойнство в отношенията си с най-близките роднини. Звънна на сестра си.
– Здравей, ще си идваш ли скоро в Бургас?
– Няма.
– Аз се каня да дойда с една приятелка за няколко дена в София. Надявам се, че ще отделиш време да се видим.
– Аз не съм в столицата – сестра ѝ не започна да я назидава, както обикновено и Аля се сети, че откакто я зърна на главната улица в Карнобат, не бяха се чували.
– Да не би да си в Карнобат?
След дълга пауза голямата ѝ сестра попита:
– Кой ти каза?
– Аз ви видях, бях в Карнобат миналата седмица.
– Какво си видяла? – малката сестра мълчеше, затова голямата продължи: – Аз напуснах работа, освободих квартирата си в София. Сега живея с един мъж в къща с двор.
– В Карнобат ли се премести? – не можеше да повярва в това, което чува.
– Не, в едно село на десет километра от Карнобат. Не казвай на мама. Ние скоро ще дойдем и ще ѝ обясня лично. До скоро.
Дани въобще не сети да попита Аля как е, има ли нещо ново в нейния живот. Дори сега, когато е зарязала голямата си кариера в столицата и се е преместила на село, не се сети да я изслуша. Но поне пропусна задължителната тирада от нравоучения.
Прибра се с такси. Виолета я чакаше. Успокои я, приласка я, увери я, че няма за къде да бързат. По един или друг начин близките им щяха да разберат, че двете се обичат и ще живеят заедно.

Едва спасиха един петдесетгодишен мъж. Беше получил тежък инфаркт. Закараха го в кардиологията и на връщане доктор Сапунджиев поде разговор.
– Сестра, знаеш ли, че майка ти ми беше класна ръководителка в гимназията?
– Доктор Сапунджиев, моля ви, не си падам по сантиментални спомени. В този град където и да отидеш, ще срещнеш мамини ученици.
– Аз съм на четиридесет и пет години, а ти си на тридесет и три, нали?
– Да! – изрече го с досада, но всъщност се учуди, че е толкова осведомен.
– Когато ние бяхме на осемнадесет и завършвахме средно училище, майка ти беше на точно толкова, колкото си ти сега.
– Но вече е имала две деца, а аз нямам, това ли искате да намекнете?
– Това дали имаш деца, дали си лесбийка и прочие не ми влиза в работата. Но си права, става въпрос за тебе и за майка ти – усмихна се и откри равни бели зъби под мустаците. Тя се сети, че не го е виждала да се усмихва. – Нищо не ти пречи да имаш деца, ако решиш.
Аля се изчерви, беше толкова смутена, че започна да се държи съвсем неадекватно.
– Сестра ми е студентско бебе, родена е в София. Точно седем години след това съм родена аз, за да съвпадне с тръгването ѝ в първи клас.
– Спри – докторът я дръпна за ръкава на бялата престилка и залитна към нея, защото линейката попадна в дупка на улицата. – Искам да ти кажа нещо за майка ти, за да не си неподготвена. Антон от нашия клас беше лудо влюбен в нея. Сега е капитан първи ранг, плава под английски флаг.
Тя сви презрително устни. Тийнейджърите се влюбваха в учителките си, какво точно му ставаше на доктора, май напрежението да овладее инфаркта си казваше думата. Напълно беше изтрещял.
– Случва се!
– Като почина баща ти, Антон се разведе, без това нямаха деца. От няколко месеца живее с майка ти.
– Глупости! Майка ми ще навърши скоро шейсет. Пък и откъде може да знаете! Толкова години са минали!
– Антон ми е приятел от години! Преди няколко вечери ходихме на ресторант аз и жена ми и той с майка ти.
Лекарят се облегна назад, не коментира нищо повече.
Главата я заболя. Подозираше, че има нещо такова, но с петнадесет години по-млад мъж! Майка ѝ си беше загубила ума! Докторът беше особняк, но спасяваше живота на хората и се оказа, че знае много за нея. Беше почувствала, че я уважава. Било е заради майка ѝ.

Сестра ѝ се обади точно когато разказваше на Вили какво е научила от доктор Сапунджиев.
– Аля, мама ми се обади да ме покани тържествено на обяд в събота. Поръча да съм хванела нощния влак. Какво се е случило? Да не би да си ѝ казала нещо?
– Майка ни май си има нов мъж в живота.
– Глупости, тя никога няма да прежали татко!
– Аз също съм поканена в събота…
– Смятах да идвам с Васко, но сега се двоумя – голямата сестра, както винаги, не се интересуваше от по-малката.
– Аз ще дойда с приятелката си – Албена се опита да звучи категорично.
– Не, ще се съберем трите сами. Другият месец се навършват две години от смъртта на татко. Мама сигурно ще иска да обсъдим помена. Хайде, до скоро! – затвори.
Аля се разплака. Отново се почувства обидена и пренебрегната. Но Виолета много бързо я успокои. Обясняваше ѝ, че между роднини е така.

В събота по обяд старата учителка и двете ѝ дъщери седяха около красиво подредената трапеза и обсъждаха вегетарианската дроб-сарма, приготвена от домакинята специално за малката дъщеря. Имаше и „пиле тандури”.
– Мамо, предлагам да започна аз първа – Аля се чувстваше спокойна. – Приятелката ми Виолета дойде да живеем заедно в моята гарсониера. Оказа се тясно, затова съм пуснала гарсониерата за продажба, ще си купим по-голям апартамент.
След първоначалната изненада, сестра ѝ Даниела поде:
– Предлагам да предложим и моята гарсониера за продажба, Аля да си купи голямо жилище, а този семейният в центъра един ден да остане на моите деца – тя се изпъчи, макар че нямаше голям ефект, защото беше слаба и с малък бюст. – Бременна съм.
Тъкмо Албена щеше да протестира, че отново неглижират факта, че си е намерила интимна приятелка, но последното изречение я свари неподготвена.
– Това е чудесно! – започна да възклицава тяхната майка. – Мислех, че Аля първа ще ме дари с внуци, ти все кариера преследваше, разведе се… – след като се поколеба, добави: – Ин витро процедура ли премина?
– Не, мамо, напуснах работа и София. Живея с един мъж, винопроизводител и лозар, казва се Васил. Смятаме да правим сватба по Коледа.
– Не е ли прибързано това решение?
– Мамо, сестра ми е на четиридесет години. Хванала е птичето на щастието в последния момент – Аля се радваше.
– Не, момичета! Птичето на щастието кацна на моето рамо в последния момент. Събрахме се с един мой ученик, Антон се казва. Ще се местя в неговия апартамент, затова ви повиках, да ви съобщя. Аля може да дойде да живее с нейната приятелка тук, а да даваме двете гарсониери, които ви построи баща ви, под наем.
– Мамо, за какъв ученик говориш!? – сестра ѝ беше станала права.
– Антон е капитан далечно плаване и е петнадесет години по-млад от мене.
– Мамо, на педофилия ли те е избило! – Даниела продължаваше.
– За какво говориш? Той е четиридесет и пет годишен зрял мъж. Даже косата му е по-бяла от моята.
– Мамо, аз нямам нищо против, но да се преместиш при него, не е ли прекалено? – Аля стана и прегърна пребледнялата си майка.
– Ще се преместя, защото той се чувства несигурен, а ще отплава другия месец.
– Значи работата е наистина сериозна!
Голямата сестра седна на мястото си и започна да яде от пилето. Откакто забременя, непрекъснато беше гладна.
Аля се беше разплакала, майка им също бършеше сълзите си.
Докато дъвчеше, с пълна уста Дани каза:
– Аз също бих си поревала с вас, но трябва да пазя бебето. Не бива да го тревожа излишно.
– Така е между роднини, особено между най-близките – каза Аля.
Засмяха се. Когато си щастлив, лесно прощаваш, помисли си тя и се усети за първи път пораснала.