ОБЛОГ

Автор: Стана Апостолова
Раздел: Българска съвременна проза
Издателство: Дайрект Сървисиз
Народност: българска
ISBN: 978-619-7171-17-4
първо издание, 2015 год.
меки корици, 268 стр.

Глава 1

Бети стоеше леко приведена на ръба на басейна и държеше ръцете си на кръста в заплашително Ф.
– И какво сега, пращаш Боб да ме ръчка, а ти още се плискаш в басейна!
Майка ѝ плуваше равномерно и не обръщаше внимание на разгневената си дъщеря – тийнейджърка. Електикавозеленият бански, последен крясък на модата, се открояваше в бистрата вода, носът ѝ беше защипан с щипка, а главата в специална гумена шапка, която не смачква прическата. Часът беше осем сутринта, техният басейн на покривната тераса на сградата се отопляваше, но въздухът тази сутрин в Сан Франциско беше влажен и студен – времето не беше подходящо за плуване. Въпросният Боб не се виждаше, беше останал долу в техния апартамент, заемащ целия последен етаж. Но точно той беше причина за ядовитото настроение на Бети. Преди минути беше нахълтал без да чука в нейната стая и понеже тя лежеше по корем със слушалки на ушите, не успя да го чуе навреме. Той се хвърли върху нея на широкото легло и започна да я опипва.
Робърт Мил, тоест Боб, частният учител по танци на майка ѝ, напоследък идваше много често у тях, винаги в отсъствие на баща ѝ. Бети успя да се пресегне до нощното шкафче, да грабне малката пиличка за нокти и да ръгне Боб в корема, след което да се изскубне от него и да скочи на пода. Лигавият „анорексик” (Бети така го наричаше, защото беше изключително слаб) също стана от леглото и се захили глуповато:
– Харесвам дебели жени, а дебели тийнейдж пингвинчета, най-много! – беше заел закачлива поза и се стремеше да я предизвика. – Майка ти ме прати да те извикам.
Лигльото знаеше, че Бети не си поплюва. Очакваше да я разяри, но не позна.
– Следващият път ще ти избода очите! – изсъска тя и излезе от стаята.
Като не завари майка си в трапезарията, като фурия изкачи стълбите към покрива и както очакваше, я намери още в басейна.
Родителката ѝ достигна другия му край, пипна стената и се обърна по гръб. Броеше колко пъти ще преплува дължината му.
– Взе ли си театралния костюм от гардероба в хола? – попита, като че ли не беше чула дъщеря си.
Гласът ѝ беше мелодичен, абсолютен правоговор, без всякакви диалектни примеси и с леки звънтящи нотки, които подобряват акустиката. Като че ли играеше роля. За нея всичко беше театър!
– Аз съм се приготвила! Не се прави, че имаш тапи в ушите, каквито никога не ползваш! Трябва да съм в осем и двадесет в час, а ти още не си излязла от басейна!
Майка ѝ се хвана за перилата и започна да изкачва няколкото стъпала за излизане от водата. Взе с премерено изящен жест голямата хавлия от шезлонга и се уви с нея. След това затича престорено към отворената врата, водеща към апартамента им долу.
– Кажи на Боб да изкара колата, аз вземам един душ и идвам!
Бети грабна раницата с тетрадките си и чантата с театралния костюм и слезе в двора. Боб беше запалил колата и седнал зад кормилото. Девойката отвори задната врата на возилото, метна чантите и седна до тях. Мълчаха.
– Сара защо се бави? – усмивката му беше обезкуражаваща.
– Взема си душ, не ѝ пука, че закъснявам.
Майка ѝ се появи неочаквано скоро. Потеглиха.
Тяхната улица „Честнът стрийт” беше много натоварена. Частното училище в което учеше, се намираше недалеч, в уличка напречна на „Калифорния стрийт” близо до Пресидио авеню, но докато заобиколят проклетата „Ломбард стрийт” и излязат на големия булевард, минаваше ценно време.
Слезе с облекчение от колата на майка си и докато влизаше в двора на школото, отново се полюбува на новия корпус, чиито два етажа, включително партерния, бяха изцяло стъклени. Учебните зали там бяха много светли и модерни. Харесваше ѝ тук. Откакто я записа амбициозната ѝ майка, в нейния живот навлязоха много радостни дни. По-точно откакто с Патриция и Индраил се обединиха в „Топ три”, както ги наричаха вече всички съученици. За кратко бяха «Водещите три актриси», после «Главните три» и най-накрая Поетът ги кръсти «Топ три».
Бети закъсня за занятия, но преподавателката по английска литература не правеше забележки за нищо. Непрекъснато приказваше и доказваше тезите си, а „послушковците” бързаха да запишат. Защото само ако напишеш в проектите или в тестовете това, което е казала литераторката, получаваш „А”. Бети не можеше да изкара повече от „В”. Мързеше я да конспектира лекциите. Иначе предметът ѝ се удаваше.
Седна да Индраил. Третата приятелка още не беше дошла, тя вечно закъсняваше. Чернокожата Индра се правеше, че пише, но прошепна:
– Днес е бракоразводното дело на техните и Патриция няма да дойде.
– Нали на Патри не ѝ пука? – Бети се чудеше.
– Заела е страната на майка си и иска да унищожи баща си. Ще дава показания.
– Ами брат ѝ?
– Брат ѝ щял да остане с баща си, той въобще не се е прибрал в Сан Фран!
Учениците от предните чинове изшъткаха, след което Беатрис и Индраил млъкнаха. Учителката продължи разпалено да анализира литературното произведение.
***
Най-неочаквано Патриция се появи в столовата по време на обедната почивка. Тя винаги поръчваше менюто по Интернет, еднакво за трите приятелки, често плащаше, а после Бети и Индра връщаха парите.
Двете тъкмо смятаха да ѝ звънят по този повод, бяха влезли в залата с масите за хранене, която беше почти празна, защото времето за почивка изтичаше, а винаги идваха късно, за да не се блъскат в навалицата. Патри се появи сияеща, ясносините ѝ очи бяха присвити в характерна усмивка, а леко голямата уста предизвикателно откриваше идеално бели зъби. Косата си носеше на средна черта, естествено червена, бухнала, с лек оттенък на узрял лешник. Облечена в пъстра бутикова рокля, подчертаваща нежното ѝ тяло с идеални пропорции, тя беше сложила любимото си яке, имитиращо камуфлажна военна униформа. Бети, с нейния бежов шлифер и Индра с якето си на квадрати, развлечено подобно на пончо, изглеждаха демоде до дребната Патри, която винаги се чувстваше царица в тяхно присъствие.
– Какво стана? – с възклицание я заобиколиха от двете страни, както често правеха.
– Реших да не ви оставям гладни, това стана!
– Как реагира баща ти? – наведе се към нея и тихо запита черната Индра.
– Нямаше го в залата, само дузината му адвокати плещеха защитни речи! Не ми се говори за това! Ще ходим ли в часа по изкуство следобед? Имало придошъл!
Когато се запишеше нов ученик във випуска им, го наричаха «придошъл».
– Да, сутринта всички за това говореха. Бил някакво генийче със спечелена стипендия! – присви обърнатите си сочни устни Индра. Веждите на чернооката красавица бяха идеално оскубани в дъга, а косата прилежно изправена и доста дълга, падаше на раменете. Но най-дълга беше косата на Бети – права, идеално руса, сресана на прав път и обграждаща миловидно бяло лице с прихлупени зелени очи.
– Момичета, дебела ли съм? – най-внезапно попита Бети.
– Не си дебела, просто си едра, но осанката ти е внушителна, точно за драматична актриса! – малко високомерно я успокои чернокожата приятелка.
– Кой ти внуши, че си дебела? – Патри се намеси с престорен глас.
– Никой, просто се погледнах в огледалото!
Червенокосата Патриция изкриви предизвикателно голямата си уста:
– Беатрис, не умееш да лъжеш! Сигурно пак вманиачената ти майка се е изказвала неподготвена!
Бяха се нахранили и отсервираха таблите си. Запътиха се към залата за изобразително изкуство и дизайн. Никоя от трите не можеше да се похвали с таланти в тази насока и затова често пропускаха часовете. Даже Индра се отписа от този предмет, но днес реши да влезе с тях, за да види „придошлия”. Рисувал страхотни портрети за половин час! Чернокожата им приятелка трябваше да отиде в час по математика, но не беше подготвена за теста и се отказа. Тя не признаваше друга оценка освен „А”.
***
Учителят по графичен дизайн беше особняк. Този път беше наредил масите така, че образуваха елиптичен кръг и пред всеки ученик имаше листи и моливи. Щяха да рисуват портрет на съседа. Изискваше тишина и ако някой си позволеше да повиши шума в помещението го молеше да напусне. Обясни им, че сами трябва да изберат този съученик, когото ще скицират. Трите приятелки не бяха в най-доброто си настроение, затова се заеха да драскат с моливите и мълчаха. Придошлият беше седнал на другия край на овала и в началото не им направи впечатление. Кестеняво слабо момче с най-обикновена външност. Накрая на часа преподавателят показа ескизите на новия ученик и окончателната му скица. Всички бяха поразени от майсторството му. Беше избрал да рисува Индраил. Този избор също изненадваше.
***
След часа по графично изкуство приятелките се разделиха.
Бети влезе в час по физкултура. Тя беше в отбора по тенис, една от най-добрите тенисистки на училището и учителят по физическо възпитание, когото наричаха «тренер» и който им беше класен ръководител, я закриляше.
Индраил отиде в час по физика за напреднали. Беше записала всички курсове по научни дисциплини в съревнование с момчетата, които предимно предпочитаха науки.
Патриция посети часа по испански. Но не можа да се съсредоточи и допускаше грешки.
Сутринта нарочно остана вкъщи. Дори не накара майка си да се обади в училището. Предният ден получиха окончателното решение на съда за развода. Тя дълго време криеше от приятелките си. Напоследък им казваше полуистини, но много предпазливо. Безпокоеше се да не научат фактите. Още от малка, червенокосото момиче се възмущаваше от търпението, което проявяваше майка ѝ. Защото съпругът често я биеше. Напоследък стана нетърпимо и невъзможно да седи вкъщи и да чака синините да изчезнат от лицето и тялото ѝ. Последният път се наложи да се лекува в болница, защото счупеното много боли и без лекарска помощ не минава. Патриция винаги настояваше Кайли, (така се казваше нейната майка) да си вземе свидетелства от лекарите. Не би!
– Нали плуваме в богатство и разкош! Баща ти просто е избухлив. Ще улегне. Ти какво искаш, да се върна в покрайнините, в мизерията от която се отървах? Не, това няма да го допусна!
Патриция бе наследила красотата от майка си. Брат ѝ приличаше външно на баща си. Но беше нерешителен и ленив като майка им. Острият ум и практичен усет на Джи Би Джаксън носеше тя. Или поне така си мислеше.
От спекула с недвижими имоти и поради безпогрешна интуиция и лукав нюх да се откаже от този бизнес малко преди балона с недвижимите имоти да се пукне, главата на семейството стана милиардер. Голямата къща в крайбрежния квартал на Сан Франциско в която живееха, имаше двор с високи стени. Честите скандали и побои оставаха скрити за обществеността. Виждаха се луксозните лимузини, марковите дрехи и скъпите училища. Бившата вече госпожа Джаксън работела като сервитьорка в «Марина дистрикт» на Сан Фран, когато се запознала с начинаещия бизнесмен. Той още тогава бил дебел и плешив, но синеоката, незавършила гимназия красавица веднага приела предложението за брак. Всъщност детството на Патриция беше хубаво.
Истинският кошмар започна миналата година, когато застаряващият съпруг поиска развод. Беше хлътнал по двайсет годишната си секретарка и искаше да се ожени за нея. Майка ѝ, като всяка глупачка, устрои скандал, но този път не яде бой. Съпругът се изнесе напълно. Той рядко преспиваше в семейната къща през последната година. Патриция съветваше майка си да не влиза в конфликти, а да се опита да вземе колкото може повече пари при развода. Но повехналата и изгубила представа за реалния живот съпруга започна да ходи в офиса на мъжа си, да вдига скандали и да се излага. Свръх богатият ѝ мъж беше решил да се разведе.
Въпреки редовното посещение на уелнес салони за разхубавяване, от красотата на изоставената Кайли бяха останали само едни светлосини очи. Сбръчкана и озлобена, майка ѝ изглеждаше жалка и смешна. Но Патриция не можеше да я изостави.
Никога нямаше да забрави деня, в който баща ѝ я взе от училище и я заведе в офиса си да разговарят. Предлагаше да остане да живее с него, като в замяна даде показания в съда за негодността на майка си да бъде добра съпруга и добра майка. Патриция му отказа категорично. Каза му, че никой не му пречи да чука младата си секретарка и да я обсипва с пари, но ако е далновиден ще запази семейството си и достойнството на децата си. Тогава той получи гневен пристъп и я удари. Щеше сигурно да я пребие, ако не беше неговият адвокат, който очевидно подслушваше в коридора и се намеси. Човекът го възпря, но тя също беше изпаднала в неконтролируемо озлобление. Крещеше на баща си, докато адвокатът я изнасяше на ръце извън офиса:
– Скоро и виаграта няма да може да ти помогне извратеняк мръсен, и милиарди да си закачиш на дебелото шкембе, пак ще си останеш същият нещастен, противен похотливец!
В последствие дебелакът (тя никога повече не си позволи да го нарича дори мислено – баща) показа силата на парите. Плати в една съмнителна лаборатория да докажат с ДНК тест, че Патриция не е негово дете. Адвокатите му, с помощта на редица лъжесвидетели, убедиха съда, че само първородният син на ищеца е негов, а дъщерята – не, което доказвало многобройните изневери на съпругата. Разводът излезе по вина на глупавата ѝ майка, на която беше отнето всичко. Присъдена беше само някаква минимална издръжка за двете. Брат ѝ остана да живее с богатия си баща, а те двете с майка си се преместиха в един апартамент под наем в околностите на Сан Франциско. Патриция пътуваше с влак до града и след това с кабелния трамвай, като слизаше на най-близката спирка до тяхното елитно училище. Надяваше се да издържи до края на учебната година без да разбере никой, а лятната ваканция да изиграе номера, че се местят със семейството в LA.
Звънецът я извади от унеса. Имаше още един час по физкултура, но мразеше да бяга по тениска и шорти като улава по алеите на игрището. Тръгна си преди тълпата ученици да е напуснала школото.
Вървя чак до следващата спирка на кабелния трамвай, за да не я засече някой, че се качва. Опитваше се да не разсъждава повече за семейните проблеми. Майка ѝ все още си въобразяваше, че ще води нови дела и въобще не мислеше да търси работа.
***
Когато часовете свършиха, майката на Индраил както винаги беше пристигнала точно навреме с малката си дамска кола, за да я прибере. Този път и претенциозната родителка на Беатрис я чакаше с колата си пред двора на сградата. Засякоха се, двете дами си размениха любезности и потеглиха. В различни посоки.
Индраил беше дете на самотна майка, афроамериканка. Живееха в апартамент в една модерна сграда в центъра на града. Не бяха лишени от нищо. Натали, майката на красивата Индра, държеше един клуб за йога. Справяше се учудващо добре. Джобните на дъщеря ѝ винаги бяха най-много. Индраил харчеше без да мисли.
– Да не сте се скарали с Патриция? Не я видях с вас – майката на Индра се обърна към нея и за малко да се блъсне в спиращата рязко кола отпред.
– Мамо, внимавай, гледай си пътя! – извика дъщерята, но успокоена, че ситуацията е овладяна обясни: – Патриция днес дойде само за часа по графично изкуство. Родителите ѝ се развеждат, нали ти казах.
– Щом е така, би следвало да идва по-редовно на училище – замърмори шофьорката, но вече не отклоняваше вниманието си от пътната обстановка.
– Днес е давала показания против баща си.
– О, горкото дете! Ти поне нямаш този проблем.
– Да, вероятно – каза съвсем тихо Индраил.
Натали се направи, че не е чула. Индра знаеше, че майка ѝ е направила ин витро процедура от донор, за да я роди. Защото била разочарована от мъжете. Но един въпрос висеше във въздуха. Защо още на двадесет години се е разочаровала от мъжете?! Не смееше да я запита. Нито баба си, нито леля си, нито кой да е от голямата фамилия на своята преуспяваща, младееща майка. Всички ги мислеха за сестри, толкова хубава и млада изглеждаше Натали.