Случай „Пеперудата“

sluchaj-peperudata-meri-apos
Книга 1 от поредицата Третото око

 

 

Автор: Мери Апос (псевдоним)
Раздел: Българска съвременна проза/ Криминални романи
Издателство: СтелаПро
Народност: българска
ISBN: 9789549126013
първо издание, 2002 год.
меки корици, 230 стр

Книга 1 от крими поредицата „Третото око„.
Стана Апостолова
1/08/0Х
Биляна се качваше по стълбите бавно и с изправена осанка. Всъщност едва се държаше да не хукне, както правеше три годишният й син и през две три стъпала, на няколко скока да стигне стая № 408. Преди две години тя караше стаж по наказателно право тук, в тази голяма сграда и то точно при следовател Георги Мангиза, както му викаха всички. Сега
щеше да работи като негова колежка.
– Влез! – изгърмя след почукването, басовият глас на небезизвестния следовател.
Тя влезе като се опитваше да бъде сдържана и спокойна, но почувства, че се изчервява цялата. Не каза дори “Добър ден” от страх, че гласът й ще се разтрепери. Следовател Георги Мангизлиев и капитан Кирил Каръков секнаха своя разговор. Следователят седеше зад своето бюро насреща, а капитанът беше прав срещу него и се обърна към нея, за да види кой влиза.
– Вие сте сигурно стажантка, заповядайте – обърна се към нея със страхотния си тембър русолявият дебел мъж зад бюрото, който плуваше пот от лятната жега.
– Не, бях тук стажантка преди две години.
– Чакайте да позная – намеси се високият капитан, който изглеждаше елегантен в своята униформа и нямаше капчица пот по ризата си.- Вие сте репортерка от новия вестник “Гларус”?
– Репортерите така свободно ли влизат тук при вас? -попита на свой ред Биляна, която се беше успокоила.
– Кажете по какъв въпрос – ревна отново Мангизлиев. Докато я гледаше безизразно с малките си сини очички, той извади голяма носна кърпа и започна да попива потта от челото си и от врата си.
– Аз съм новоназначения следовател. – отговори лаконично тя и ако не беше толкова нервна, сигурно щеше да избухне в смях при вида им.
”Увиснаха ли ви ченетата момчета, няма нищо, свиквайте!”-си помисли тя.
Капитан Каръков се съвзе пръв:
– Ние с Мангизлиев се чудехме какъв ли хуйчо ще ни изпратят, пък тя каква стана да му … – той продължи с една цветиста псувня, като през цялото време я наблюдаваше.
Тя ги гледаше и двамата пред себе си. Премигването на следовател Георги Мангизлиев не й убягна. Явно той беше също силно сконфузен, че изпращат толкова младо и крехко момиче да попълва техните редици,
но поведението на дознателя Каръков го смути допълнително, защото не можеше да предвиди нейната реакция. Биляна се усмихна, тръгна към Каръков и му подаде ръка:
– Приятно ми е, Биляна Коларова, казват ми Буба. Съжалявам, но човечеството не се състои само от хуйчовци, нали?
След това приближи бюрото, за да подаде ръка на следователя:
– Ние с Вас се познаваме, но Вие сте ме забравили вероятно.
Назначена съм от днес, 1 август. Казаха ми, че ще ме чакате и че сте ми приготвили работно място.
– Да така е – Георги Мангиза беше видимо облекчен, че момичето носи на майтап и веднага влиза в тон – капитан Каръков заминавай за Слънчев бряг, аз ще обърна внимание на колежката и ще дойда след малко с Гаки.
Капитанът беше изненадан, колко леко излизаха от устичката на новата някои думи. Нямаше съмнение малката му допадаше. Той се усмихна, намигна и излезе.
Следовател Георги Мангизлиев стана и се засуети:
– Ето това ще е бюрото ви, отделил съм ви някои дела.
– Ама аз във вашата стая ли ще бъда?
– Ами къде да бъдете, нали трябва да ви въведа в делата!
Тя мина зад бюрото, което ставаше нейно, извади ароматна носна кърпичка и избърса стола, за да седне. След това сложи чантата си на облегалката му, бутна на една страна купчината дела, натрупани в пълен безпорядък на бюрото и сложи черното си куфарче на освободеното място. Чак когато го отвори и взе да търси контакт, следовател
Мангизлиев видя, че това беше лаптоп.
– Охо, ще подкрепяме държавата с техника последна технология, така ли? Сетих се, ти си стажантката с бебето, която ми написа толкова документи на домашния си компютър преди две години.
– Да, аз съм – зарадва се тя.
– Виж още осем и половина няма, а каква жега е! Отстъпвам ти случая в Слънчев бряг. Ще се обадя на сержант Гаки Гакев. Той ще те откара на оглед със служебната кола.
– Какъв е този случай?
– Някакво момиче се хвърлило от терасата на един хотел вчера, но днес сутринта го намерили.
– Мъртво ли е? – пъстрите очи на Биляна се кокореха обезпокоени.