Случай „Червена пандела“

cover01-219x300
СЛУЧАЙ „Червена пандела“

Книга 2 от поредицата Третото око

Автор: Мери Апос (псевдоним)
Раздел: Българска съвременна проза
Издателство: СтелаПро
Народност: българска
ISBN: 9789549275865
първо издание, 2013 год.
меки корици, 126 стр.
СЛУЧАЙ „Червена пандела“

Стана Апостолова

ГЛАВА 1

Фил му се обади още в седем и половина сутринта. Искаше да се видят в кафене „Алигатора”, защото нямал време да го търси в офиса. Беше напълно в негов стил – винаги напорист и настойчив, устремен и целенасочен, той определено знаеше как да постига своето. И въпреки пълничкия му външен вид и бузестото обло лице, което веднага подчертаваше голямата му глава, в него все пак имаше някакъв особен магнетизъм. Двамата израснаха в съседни кооперации, учиха в кварталното училище в един клас и се чувстваха близки, въпреки че никога не движеха в едни и същи компании.
Утрото бе мъгливо, а хората изглеждаха като скитащи се сенки по улиците. Много рано започнаха мъглите тази есен и за разлика от обикновено още в началото на септември плажът опустя.
Всяка сутрин Алекс ставаше и излизаше в шест за ежедневния си крос край морето и след около час бе отново в апартамента си, за да вземе душ и да изпие чаша нес кафе. В осем излизаше, за да отиде в офиса си в центъра. Минаваше край кафене „Алигатора” и често виждаше вътре Фил с приятели или партньори, всеки път с различни хора. Кимаха си за поздрав, но скоро не бяха разговаряли. Мъчеше се да си спомни дали Филип бе споделял с какъв бизнес се занимава, но така и не успяваше. За какво ли го търсеше така настойчиво? Дано не е за бракоразводно дело. Алекс смръщи чело. Днес имаше един такъв клиент. Рядко поемаше бракоразводни дела въобще, а на познати и приятели – никога.
Пресече на жълт светофар кръстовището на булеварда и потъна в голямото заведение. На входа висеше залепен с тиксо бял лист с надпис „Търсим сервитьорка!” Младежите всяко лято бягаха към ваканционните комплекси и Бургас често се оказваше без достатъчно обслужващ персонал в средата на сезона. Сега обаче те се завръщаха в големия град и нещата си идваха на мястото. Огледа се, едно слабичко момиче прибягваше зад бара и се опитваше да обслужи всички. Реши да седне и да изчака Фил, а след това да прецени ще поръчва ли. Точно край големите стъклени витрини имаше една масичка за двама, свободна. Алекс седна и се загледа към минувачите. Харесваше му, че клиентите на съседните маси бяха тихи, че в заведението не се пушеше и това подобри настроението му, въпреки мъглата.
Фил се появи и веднага седна срещу него, поздрави само с леко кимане и започна направо, без да предложи дори да почерпи с кафе:
– Алекс, искам да прескочиш до остров Тасос, за да занесеш на жена ми едно писмо и да ѝ обясниш, какви ще са последствията, ако не се прибере при мен.
– Разкажи ми по-подробно за ситуацията – Алекс се взря в лицето на събеседника си, като се опитваше да скрие раздразнението си от неговата безцеремонност.
– В момента управлявам вилно селище „Виолетките”, а преди това бях на един друг комплекс. Много работа имам във фирмата. Утре трябва да присъствам на бизнес среща във Варна. Кажи ѝ въобще да не си въобразява, че ще зарежа задълженията си и ще хукна към острова след капризите ѝ. Да не се излежава на Тасос, ами да се връща!
– Какви са претенциите на съпругата ти?
– Някакви глупости. Да сме тръгвали за Лондон. Затова се спрях на тебе, да отидеш и да ѝ обясниш, че едно семейство с години се гради и за миг може да се разтури.
Алекс се усмихна и вметна:
– Аз не съм женен още. Май съм най-неподходящият за сдобряване на съпрузи.
– Напротив, познавам те, винаги си бил умник, а и жените са ти ясни, знаеш как да се оправяш с тях. Ще ти платя двоен хонорар, а вече съм платил екскурзията до острова – два дни с преспиване в хотел три звезди в Кавала. Тръгва се в петък вечерта и пак през нощта в неделя сте тук. Не можеш да се оправдаеш с дела и график!
Дойде барманката и донесе едно кафе „Лаваца” на Фил и една минерална вода на Алекс. Не остави касова бележка. Проследил погледа му, Фил каза:
– Аз съм управител на това кафе.
– Трябваше да се досетя, щом ми донесоха само шишенце минерална вода! – опита се да се пошегува Алекс.
– Още помня, че пиеш кафето си вкъщи. Все пак се познаваме от деца, макар че от тогава много вода изтече.
Гледаше го в упор с кафявите си очи, а в кръглото му лице имаше нещо детско, инатливо и същевременно закачливо, което казваше: „Всичко е само игра, но все пак трябва да се познават правилата на играта, за да можем да викаме за победителя!”
Алекс хареса неочакваното предложение. Защо пък да не отиде в събота и неделя до остров Тасос. Май отдавна не беше ходил там. Всъщност обичаше да пътува и го правеше, защото печелеше добре, живееше сам и можеше да си го позволи. Беше добър адвокат, хората му се доверяваха. Може би успехът му се дължеше и на обстоятелството, че винаги използваше предоставените възможности.
– Фил, имам железни правила. На познати и приятели не водя бракоразводните дела. Съгласен съм да прескоча да острова, за да обясня на жена ти как стоят нещата, но до там. Повече не можеш да очакваш от мене.
– Аз искам да се сдобря с жена си, а не да се развеждам! Ако се стигне до там, адвокати много, ама не искам да си развалям семейството.
– Тогава днес намери време следобед да дойдеш в кантората ми, за да ми разкажеш по-подробно.
– Няма как да стане, казах ти заминавам за Варна, ще изповядвам една сделка. Ето ти писмо. Да ѝ го занесеш. Ще пътувате заедно с майка ѝ, тя е много приказлива, също е на моя страна, така че ще се ориентираш напълно. Дал съм твоя телефонен номер на тъща си, очаквай днес да ти се обади, за да уточните подробностите. Утре вечер пътувате! Туристическата агенция, която организира екскурзията е много добра, така че ще си прекарате чудесно.
Фил глътна кафенцето на екс и стана също така повратливо, както дойде. Алекс го изпрати с поглед. Видя през стъклото, че едно БМВ спря и Фил се качи. Не можеше да си обясни защо пое тази странна поръчка, но вече беше сторено. Изпи си водата и стана.
Мъглата бавно се вдигаше и се открехваше светъл ден, пълен с неочаквани възможности.
Книга 2 от крими поредицата „Третото око„.