Тъмната материя

ТЪМНАТА МАТЕРИЯ

saga2-288x400-216x300

Книга 2 от Сага за тази част на вселената

 

Автор: Мария Байчева (псевдоним)
Раздел: Българска съвременна проза
Издателство: СтелаПро
Народност: българска
ISBN: 9786197127041
първо издание, 2014 год.
меки корици, 484 стр.

СТАНА АПОСТОЛОВА

§ СТЪЛБОВЕТЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО

Новата протозвезда, която се роди беше ослепителна. Двамата братя владееха силата си до съвършенство. Настаниха се на звездата и екранираха присъствието си. Всеки чакаше другият да започне пръв. Бялата сянка беше по-старши и пое отговорността:
– Ти, най-велико Отражение в тази част на вселената, към какво се стремиш?
– Моят стремеж е ясен – аз съм син на кормчията Синтезатор и съм длъжен да стана управител на галактика Андромеда!
– Доколкото схващам искаш да се оттегля от твоята галактика?
– Да, най-проникновений в тази част на вселената! Ти си мой по-голям брат, но не успя да убедиш майка ни да остане с нас. Трябваше да се върнеш с нея там, откъдето дойдохте! Аз нямам нужда от брат, който е нежелан в Андромеда!
– Майка ни избра моя баща, а не твоя, но това не снема моята отговорност към тебе! Аз съм по-старши и преценявам, че ти все още имаш нужда от мене!
– Истината е бездънна и най-проникновените не могат да стигнат докрай в търсенето ѝ. Предстои ми тежка битка за подобаващото ми се място в Сферата и затова те предупреждавам, че най-добре е да се оттеглиш!
– Вече съм го разбрал, затова съм тук на Орловите стълбове!
– Стълбовете на сътворението са между Андромеда и Млечния път и са ничия територия, но все пак са много близо до голямата спирална галактика Андромеда, чийто кормчия е моят баща. Бдителни знатни лордове ме предупредиха, че не можеш да останеш тук. Още повече, че бързият мост между двете големи спирални галактики минава покрай Орлите.
– Какво ще предприемеш, ако не се подчиня на призива ти?
– Ще се наложи публично да те предизвикам на двубой, за да разсея всякакви съмнения относно моето становище по въпроса!
– Добре, Тара, ти знаеш, че съм ръкоположен в орфус и не мога да посегна на брат си! Обещавам ти да замина и ти никога да не узнаеш къде се намирам!
– Това ме устройва, Бел! Пожелай ми успех!
– Ти си дете на успеха, Тара. Желая ти някой ден да познаеш удовлетворението! Бъди благословен!
Двамата едновременно освободиха протозвездата и тя ускори своя ход. Тръгнаха в противоположни посоки. Великото Отражение към Андромеда, а Бел, по-известен като орфус Бялата сянка към Млечната галактика. Тяхната майка дойде в Андромеда заедно с големия си син Бел като мисионерка, но се влюби в единодържец Синтезатор и го дари със син – Тара. Нейните синове – големият Бел и малкият Тара бяха неразделни от векове. Но тези времена приключиха. Майка им напусна всевечния Синтезатор и се върна обратно. Свръхмощният Синтезатор се разгневи и изпепели звездата, където се намираше Белият манастир, доскорошен дом на майка им и Бел. Но Тара беше предупредил брат си и никой не пострада.
Гневът на кормчията не стигна дотук. Той трансформира централната черна дупка в центъра на Андромеда в квазер и се оттегли от управлението на Сферата без да даде ясни разпореждания кой да стане върховен управител. А знатните лордове бяха петстотин на брой, един от друг по – силни и дръзки, с големи амбиции и възможности. Тара още не беше достигнал апогея си и му предстоеше дълга борба за себедоказване и надмощие. За големия му брат вече нямаше място в Андромеда.

§ ЕЖЕДНЕВИЕ НА «Пистол»

Велики княз Квинт, най-блестящият огледален съдник в Млечния път, седеше в работната зала на двореца си в “Пистол” и медитираше. Така изпадна в състояние, което наричаше „оглеждане на миналото”. Огледа раздялата между Бел и Тара. Почувства драматичната тъга на двамата братя. Както и решимостта на Бялата сянка – Бел да замине и да остави малкия си брат Тара на съдбата му, щом така се налагаше.
Когато излезе от това състояние, Квинт изпита благодарност, че в крайна сметка орфусът на Бялото братство е останал в Млечния път.
Огледалният реши да поработи на компютъра си «Портата», негов най-верен приятел. Вратата винаги е начало или край. Тя е двойствена по предназначение и употреба. Затова беше нарекъл навремето своя холограмен компютър “Портата”, което по същество би трябвало да е галено име, но все пак да съответства на природата му, а тя беше едромащабна, дори за галактиката.
Служителите в двореца на “Пистол” – най-ярката известна звезда в тази част на вселената, бяха роботи – клонинги, които издържаха на огромните температури. От живите можеше да се чувства добре тук само той – Квинт. Може би и още няколко княза от милиардите съдници, които бяха достигнали особено големи размери на енергията си.
Квинт не осъзнаваше съвсем релевантно гигантските си възможности. Но слава на Непознаваемия, той имаше незаменими приятели, които бяха негов коректив.
Когато сестра му, княгиня Мея се омъжи за Протагонист Тан, молбата ѝ беше да живеят с любимия съпруг в наследственото имение на жълтата звезда “Лазурна” в съзвездие “Сириус”. Квинт не възрази. Той се съгласяваше с всички нейни желания, още преди да разбере, че е неин брат. Неотразимият Огледален не беше живял в семейния палат и рядко посещаваше “Лазурна”, така че въобще не предяви претенции. Негово обиталище като малък беше свръхжежката бяла звезда “Сириус” от едноименното тяхно съзвездие. По-късно той се разположи на стотици бели звезди– гиганти, но не беше напускал “Сириус”. Никога дотогава. Велики княз Майк, сегашният управител на „Хуркулес”, най-големия звезден куп в тяхната галактика, точно на сватбата на Мея и Тан помоли приятеля си Квинт да освободи бялата звезда “Сириус”. Тогава двамата вече бяха станали князе от Знатната ложа, но не бяха удостоени все още с най-голямата титла в Млечната галактика – „велики”. Квинт не попита защо Майк изяви такова желание. Просто обеща да я освободи и толкова. Огромната му енергия, която живееше дотогава на „Сириус” трябваше да бъде преместена на някоя друга бяла или синя звезда. Като единствен сияен огледален княз, Квинт лесно отразяваше панорамата на Млечния път. Говореше се, че великият единодържец Концентрат – неговият баща понякога обитавал “Пистол”, но общо взето най-сияйната от сияйните звезди беше табу за всички. След сватбеното тържеството, Квинт влезе в Черната дупка, където майка им Миро, споделяше живота си с този на кормчията на Млечния път – Концентрат. Освен баща му Концентрат, само Квинт успяваше да влиза и излиза от централната Черна дупка. Майка му веднъж влязла, не можеше да излезе никога навън.
Огледалният син на единодържеца показа на родителите си тогава холограмни отражения от голямото събитие – сватбата на Мея с Тан. Кормчията на галактика Млечен път – Концентрат и неговата партньорка Миро, майката на Квинт и Мея не можеха да присъстват. Обикновено е прието да се смята, че слабите същности са ограничени. Но ограниченията важат за всички в живата вселена. Колкото си по-мощен, колкото повече степени на свобода притежаваш, толкова по-безпрекословни са ограниченията.
Квинт знаеше това. Както разбираше и приемаше, че владетел на велика мощ може да е само такава същност, за която ограничението е свободен избор.
При това посещение, малко преди да тръгне, каза на всевечния Концентрат:
– Непостижимий, смятам да се заселя на “Пистол”. Искам разрешение.
– С майка ти често сме си говорили, че само ти можеш да обитаваш най-ярката от ярките звезди в централната леща на нашата галактика. Ако се стабилизираш на нея, може да поемеш управлението на Пирамидата и аз да претворя централната Черна дупка в Квазер, за да усиля управлението на енергиите.
– Благодаря за доверието, всевечний!
После княз Квинт замина направо за “Пистол” и построи огледална серпантина до “Сириус”. Прехвърли енергията си от родната бяла звезда. Това беше началото. Животът му навлезе в нов етап. Бялата звезда „Сириус” му беше любима, там беше възникнал, там го направляваше Бялата сянка, там беше волен и неподвластен на тъмнината.
Но времето е господар на космоса. Беше дошъл моментът да се раздели с любимата бяла звезда.
Настъпи друга епоха в Млечната галактика. Скоро след това, единодържецът трансформира Черната дупка в Квазер. Великият кормчия Концентрат се появи на Пирамидата за последен път на заседанието на Знатната ложа, на което удостоиха княз Квинт със званието „велики”. Точно на това заседание, кормчията на галактиката заяви, че възлага на своя син, велики княз Квинт, управлението на Пирамидата.
Неподражаемият огледален княз се зае. Веднага наложи паритетния принцип при прилагане на ЗАКОНА.
Сега Квинт седеше в огледалната зала на своя дворец и преглеждаше анализа на междугалактическата война, направен от великия Протагонист Тан. Вече пет галактически месеца на спътниковата галактика Магеланов облак се водеше война между войските на Млечната и тези на Андромеда. С променлив успех.
– Здравей, Огледален, на “Пистол” ли си?
Обаждаше се дук Хю от съзвездие “Лъв”.
– Здравей, дук Хю, да на “Бляскавата” съм, сам, но не и самотен – Квинт се опита да се пошегува.
– Квинт, става нещо с Касиопея. Всяка вечер страда от един и същи кошмар и не мога да ѝ помогна. Не смея да занимавам майка ѝ, княгиня Цефалопея, заради голямата важност на длъжността, която заема. Не съм казал и на баща ѝ – Велик воин Лев. Касиопея непрекъснато плаче, знаеш колко е наивна и неподготвена за живота!
– Говори ли с лечителката Грация?
– Няколко пъти, но лечителката не може да помогне. Енергетично Касиопея е слаба, все повече отслабва, но няма други отклонения.
– Ходихте ли на въртележката да релаксирате?
– Да, освен това я водих на пътешествие из галактиката. Навсякъде има кошмари…
– Обърна ли се към Протагонист Тан?
– Обадих му се, но той се извини, че е много зает. Неглижира молбата ми като незначителна!
– Не може да ти откаже измерване на ментални нива.
– Не е отказал, направихме, но са в границите.
– Посетихте ли отец Холе?
– Не, не сме, Касиопея не пожела – след известна пауза дук Хю продължи: – Всички се запленяват от моята жена и я хвалят, но това не ни помага.
– Добре, ще се посъветвам с дук Уно и ще ти се обадя.
Връзката прекъсна, а Квинт се замисли. Дукеса Касиопея беше неповторима красавица с големи възможности. Мислеха преди галактическата война, че тандемът Хю – Касиопея ще бъде много полезен, но се оказа друго. Дори Хю напоследък въобще не помагаше според възможностите си. Квинт много ценеше приятеля си, като един от най-добрите интегрални психоинтелекти. Откакто се ожени за Касиопея беше изцяло под властта на замайващо красивата си и надарена жена. Дъщерята на воин Лев и княгиня Цефалопея – пленителната Касиопея имаше някакъв убийствен чар и въпреки усилията да останат в сянка, далеч от сплетните в хайлайфа, не им се удаваше. Дук Хю беше обект на завист от много страни.
А сега семейството на Хю в така наречения дворец на розите на звезда „Регул“ в съзвездие “Лъв“ имаше проблеми. Протагонист Тан беше дал да се разбере, че не бива да го занимават с лични проблеми. Но Квинт не беше като менталиста, не подценяваше личните проблеми на приятелите си. Цялата галактика беше негова отговорност. И според непоклатимото му мнение всеки, дори най-незначителният архонт имаше значение за Млечния път. Самият той беше живял ментално доста време на „Регул”, най-ярката звезда в съзвездие „Лъв”, под протекцията на стопаните и не можеше да ги забрави сега, когато беше на върха. Графикът му обаче беше запълнен и не желаеше да пренебрегне задълженията си. Може би най-големият му приятел – дук Уно трябваше да помогне. Дук Уно беше началник на Спец частите и се грижеше за безопасността в галактиката. Освен това, Безпощадният, както го наричаха, познаваше всички.
– Уно, брат ми, къде си? – Квинт имаше специална линия за връзка с близкия си съратник.
– В съзвездие “Овен”. Дукеса Сепия е надхитрила охраната, преодоляла е непробиваемия щит и е заминала в неизвестна посока. Водя разследване – Безпощадният, продължи с обичайната си доза псувни по адрес на вироглавата дъщеря на велик воин Рам, който в момента предвождаше техните армии на Магелан.
– Сигурно е отишла пак да дебне Мея, ще трябва да ѝ се обадим. Остави! Ще я намерим! Към Сепия отдавна няма интерес, смятам че е вън от опасност. Не се обаждай на воин Рам! – княз Квинт говореше равно.
– Нужен ли съм ти за нещо, брат ми? – попита деловият Уно.
– Да, за нещо лично. Остави твоите хора да разследват бягството на дукесата на “Овен” и ела на Пирамидата в моя апартамент. Аз тръгвам също от „Пистол” и ще се срещнем там.
– Потеглям веднага – Уно затвори връзката.
Квинт звънна на сестра си.
– Мея, къде се намираш?
– На “Лазурна”, при Белите братя.
– Сепия е преодоляла бариерата и е напуснала родното си съзвездие „Овен”. Бъди нащрек. Чакай нападение в гръб.
– Благодаря ти, Квинт, ще си взема новото оръжие, което ми е подарък от Тан.
– Пази се. Контролирай силата си! Внимавай да не затриеш дъщерята на Рам.
Квинт знаеше, че сестра му – княгиня Мея е най-силната женска същност, но тя се страхуваше от силата си и можеше да стане жертва на своето милосърдие.
Докато пътуваше по бързия мост към Пирамидата, Уно, когото всички наричаха Безпощадния, се свърза с големия си брат – Майк.
– Велики, Сепия е избягала. Обади се на Мея да се пази.
– Благодаря – каза само Майк.
Откакто удостоиха големия му брат с най-високата титла за заслуги към галактиката, Уно вече само с “велики” се обръщаше към него. Отначало Майк се дразнеше, но привикна.
Велики княз Майк остави част от своята енергия на свръхжежката бяла звезда “Сириус”, след като Квинт я напусна по негова молба. Той беше много последователен. Влизаше достатъчно често в Черната дупка на звезден куп “Херкулес”, така че натрупа огромна енергия. С присъщата си целенасоченост и благоразположение, се справяше с управлението на най-голямото съзвездие „Херкулес”, като успоредно командваше цялото разузнаване на Пирамидата. Беше се издигнал до нивото на най-висшите съдници, благодарение на своето трудолюбие и позитивизъм. Той вършеше огромна работа незабележимо и с лекота. Заслужено беше избран в Знатната ложа. Започнаха да го уважават много в Пирамидата откакто стана управител на Горната ложа, или Ложата на князете, както я наричаха. Заедно с княгиня Цефалопея, която също направи главоломна кариера по време на Междугалактическата война, управляваха на паритетен принцип.
Но в личния си живот не беше толкова успешен. Откакто се помнеше беше влюбен в Мея. Тя обичаше Протагонист Тан, беше се омъжила за него, живееше с Тан на жълтата звезда “Лазурна” в наследственото имение, оставено от майка ѝ, но Майк не се отказваше. Той дори нямаше такива намерения. Знаеше, че не може да измести Тан. Но също така беше наясно със себе си, че ще я обича вечно. Понеже чувстваше истинска вселенска любов, той не желаеше да се лиши от възможността да бъде близо до нея, да я пази и защитава. Затова беше помолил Квинт да освободи „Сириус” и беше оставил на бялата звезда своя енергия. Големият звезден куп “Херкулес” се намираше на другия край на Млечния път. Пирамидата в центъра на Лещата също беше доста далеч от родното им съзвездие “Сириус”. Но не толкова далеч, ако един княз се движи по белите военни мостове само с ядрото си, а голяма негова енергия има там, където е семейството му и където е неговата любима.
Сега Майк веднага пристигна и се потопи в своята огромна енергетична маса на свръхжежката бяла звезда „Сириус” в едноименното съзвездие, където живееха майка му, повелителката на планета Океания и баща му, орфусът на Бялото братство, а сега и сияйната Мея. Протегна се до “Лазурна”. Гледката, която се откри пред него, не го учуди.
Мея и Сепия се биеха на широкото плато. Сепия размахваше бета меч от най-ново поколение, а Мея само отбягваше ударите ѝ .
– Сепия, осъзнай се! Имаме отговорност пред Пирамидата! Нелепо е да хабим енергия за свади помежду си!
– Твоят любовник Майк е убедил баща ми, да ме държи зад непробиваем щит. Ти ще платиш вместо него! – Сепия крещеше злостно и въртеше ловко меча.
– Майк не ми е любовник и никога не е бил!
Сепия за миг забави движенията си, но последва нов злобен изблик. Княгиня Мея извади в шепи малка светеща сферичка и бета мечът на Сепия слепна към ръката ѝ, като взе да бие в краката ѝ. Сепия отскачаше, но не можеше да се отлепи от дръжката на страшното оръжие.
Тогава велики княз Майк заяви присъствието си и се усмихна на Мея, която гледаше ту подскачащата противница, ту сферичката в ръцете си. Той пое светещата топка и я насочи към Сепия. Бета мечът се прибра, а дукеса Сепия падна на издълбаната от силния лъч повърхност на широкото плато. Добре, че този слой на звездата беше много плътен и устойчив.
След това се появиха два от тризъбите кораби на разузнаването, качиха омаломощената нападателка и заминаха в посока “Овен”.
Княгиня Мея прибра енергетичното си халище и се хвърли на врата на Майк. Не говореше. Само “слушаше” мислите му. А те бяха прекрасни!
Когато след малко пиеха коктейл “Звезден микс” в голямата зала за гости на двореца, Мея попита:
– Майк, наблизо ли беше?
– Винаги съм наблизо за тебе, знаеш го. Къде е Тан?
– На Магелановия облак, по-точно в мъглявината Тарантул. Екпериментират новия проект за изкуствено създаване на протозвезди.
– Защо излизаш без защитен екран? – Майк звучеше строго.
– Ходих до манастира на Белите братя. Имението е защитено с непробиваем щит. Но Сепия влязла като знатна гостенка – Мея подчертаваше, че нападението на дъщерята на Рам е коварно и неочаквано. – А за всяка разходка, ако слагам защитен екран, ще излезе, че съм най-уязвимата княгиня.
– Мея, ти си единствената женска същност, която влиза в Черна дупка, но въпреки силата си, ти си най-уязвимата княгиня! Ти си любимата жена на Протагониста! Знаеш ли колко върли и смели са знатните лордове от Андромеда?! И колко находчиви и адаптивни?
Мея се изненада от острия тон на своя приятел Майк.
– А да не говорим за вероломните, подли същности и в нашите редици – той продължи да ѝ се кара, като визираше дукеса Сепия.
Умълчаха се. Мея осъзна, че ако не беше брат ѝ Квинт да я предупреди, щеше да приложи голяма сила, за да парира бета меча на Сепия, при което можеше дъщерята на княз Рам да пострада, а това би довело до непрогнозируеми последствия сред обществото на съдниците. Трябваше да носи поне най-новите леки оръжия, създадени от мъжа ѝ Тан напоследък. А тя дори не беше разучила действието на слепващата сферичка, която я отърва от големи неприятности. Всъщност ако не беше се появил Майк, за да спре действието на “кълбото”, както го наричаха, май щеше да навреди на вироглавата дъщеря на Велик воин Рам.
– Отдавна не съм се чувствала толкова неловко – сподели красивата княгиня.
Понеже прочете в мислите му желание да се види с баща си Белия пеликан, тя добави:
– Поне ще се видиш с орфуса на Белите братя, че напоследък не ти остава време да идваш до “Лазурна”.
Сега той се почувства неудобно, защото Сияйна говореше самата истина. Ако не беше възникналата опасност за нея, той пак щеше да отложи посещението на Белия манастир.
– Приемам укора! И аз като тебе не мога да нося с чест тежестта на високото си положение в обществото!
Тя не го успокои, не смекчи самооценката му. Напротив продължи с упреците:
– А за втория ти баща да не говорим. Пак изгонил Пиликън, защото му отказал да те доведе!
Майк се усмихна, стана, прегърна я още веднъж и тръгна към големия храм, за да се види първо с Велик маг Холе, своя пастрок.
Когато влезе в Храма, напълнелият отново отец Холе изпълняваше литургия. Тълпата богомолци беше неизброима. Майк се промъкна до една подпорна колона, изписана с пеликани – летящи, плуващи, всякакви. Загледа се. На повдигната въртяща се сцена, отецът се молеше с такава страст, че всички пригласяха. След като молитвата свърши и Холе изчезна от беломраморния подиум, започна танцът на богомолките.
Майк си проправи път и влезе в олтара. Холе тъкмо събличаше блестящата бяла роба.
Прегърнаха се. Майк забеляза пъргавите ръце на един млад архонт, който пое мантията от отчето.
– Отче, прости ми, че напоследък рядко намирам време да те посетя – гласът на Майк беше искрен и любящ.
– Прощавам ти – отговори закръгленият божи служител и го докосна по главата.
– Радвам се, че си намерил нови синове, които да пълнят всеблагата ти същност със синовна обич! – Майк говореше широко усмихнат.
– Затова искам да идваш, Майк, защото си добър като мене! – Холе хитричко се подсмихваше – Последния път изгоних малкия ти брат Пиликън. Не можело да си избирам синове, без той да ги е проучил!
Последното изречение прозвуча сърдито.
– Не се сърди, отче, времената се измениха, вече велики княз Квинт управлява галактиката, а той е възложил на Пиликън да ти помага в службата. Ти си нашият Велик маг и никой не те е освобождавал от тази отговорност.
– Дааа – провлече добродушният отец – Мислех го за нагло копеле, този Квинт, а се оказа син на самия единодържец Концентрат. Как само е прикривал силата си! Невероятно просто, както и да го погледнеш! – в гласа му имаше истинско възхищение.
Замълчаха. Първосвещеникът продължи:
– Все пак искам да смъмриш Пиликън. Много ми се кара, а младите архонти, които служат в храма, чуват. Руши авторитета ми!
Вече изглеждаше кисел заядлив старец, какъвто всъщност беше.
– Добре, ще му направя забележка – обеща Майк.
След това застана на коляно и целуна ръка на отчето. Великият имитатор, познат в галактиката като Велик маг Холе, го беше развеселил и умилил.
Когато застана в дългата семпла зала и започна да чака родния си баща – орфус Белия пеликан прав до стената, Майк вече не беше в същото разположение на духа. Но не се зададе високата, кльощава фигура на баща му, а се появи една женска същност с дълга бяла туника и го поведе тихомълком през много коридори. След дълго и тихо ходене и разминаване с бели братя, те стигнаха до някакво малко крило и вътрешен параклис.
Белият пеликан се молеше паднал на колене, с вдигнати към свода очи. Монахинята изчезна безшумно, а Майк не смееше да прекъсне молитвата на белокосия, кокалест мъж, който стоеше с гръб към вратата. Всъщност врата нямаше, а само свод, през който се влизаше в белия параклис. Овална зала, овален купол, овални прозорци, стени в бяло и нищо друго.
След като свърши, орфусът свали вдигнатите си нагоре ръце, сложи дясната на сърцето си и бавно стана. Обърна се към Майк – висок, излъчващ сила и решителност.
– Добре дошъл, велики княз Майк, радвам се, че любовта те води насам!
От баща му нищо не можеше да се скрие. Но той никога не злепоставяше синовете си, колкото и тежка да беше неговата оценка за действията им.
– Добре заварил, падре! Ние все отлагаме един разговор, който е належащ!
– Да, сега вече няма опасност за графиня Миро… – орфус Бел погледна през Майк
– Вековете на голяма опасност за нас, като твои синове свършиха. Дясностоящите от Невидимата светлина не ни наказаха заради спасението на Миро. Чичо ми, великото Отражение се е примирил вече със загубата. Така че твоят час настъпи! Трябва да заемеш своето място като духовен водач на Млечния път!
– Да, това, което казваш е вярно. Но предчувствувам голяма опасност за двете галактики и считам за неуместно точно сега да се появявам на Пирамидата. Квинт все още е много неопитен в управлението, а вие също трябва да се наложите като управленци.
– Квинт е невъобразимо мощен, а ние твоите синове сме изключително силни вече. Ако има опасност за двете галактики ще я преодоляваме заедно. Искам да седнеш до мене в Знатната ложа!
– Ще те оставя да се помолиш на Всевишния, защото властта и гордостта започват да пускат корени в сърцето ти. Огромна съблазън те изкушава и само непознаваемият творец на вселената може да ти помогне.
Майк пристъпи, прегърна баща си и получи най-смущаващата прегръдка в отговор. Баща му беше притеснен и излъчваше голяма горест. Освен подкрепа, светла любов и увереност, синовете му никога не бяха забелязвали други чувства в одухотворения си баща.
Майк обля баща си с обич, спокойствие и благоволение. Но той го пусна и излезе рязко от параклиса.
Красивият, сияен велики княз, коленичи, вдигна ръце и очи нагоре и започна да се моли. Беше объркан и смутен.