Литературна премиера на романите „Смиреност“ и „Духовният плач“

На 19-04-2017 г се проведе литературна премиера на първите два романа от поредицата „Блаженства“, автор Стана Апостолова

На представянето на книгите „Смиреност“ и „Духовен плач“ на Стана Апостолова в Дома на писателите – Бургас, 19.04.2017 г. взеха участие:
Яна Вълчева води тържеството.
Милка Иванова представи книгите.
Теменуга Захариева чете откъси от романите.
Милена Добрева – ръководител на музикална формация „Морски песъчинки“
Даниела Йотова – старши експерт в РЕКИЦ „Читалища“
Пепа Марчева – старши учител по литература в ПГМЕЕ – Бургас
Донка Китанова – секретар на читалище „Светлина“, Поморие. Тя написа във Фейсбук:
„Една вълнуваща среща, с докосване до изящното слово и оригиналната мисъл на Стана Апостолова, с чудесното участие на „светулките“ от Поморие! Възпитаничките на Румяна Кралева – Рая Байчева от ДТС „Усмивка“ гр. Бургас, свири на пиано, а актрисите Веселина Янева, Сияна Христова и Габриела Господинова, от ДТС „Светулка“ Поморие, наситиха атмосферата в Дома на писателя с изящество, музика, артистичност.Те ни поведоха в лабиринт от разнообразни книги, от творчеството на Стана Апостолова. Благодарим за доверието и съпреживяното удоволствие!“

[metaslider id=474]

Сценарий на литературна вечер БЛАЖЕНСТВА

Литературната премиера на първите два романа от поредицата БЛАЖЕНСТВА от Стана Апостолова!

1.Откриване с великолепните Морски песъчинки. Под ръководството на музикален педагог Милена Добрева те са подготвили песен за доброто.

***
2.
„Смирение” идва не от тих, безопасен, покорен, а от „мир”, и то не външния мир, а мирът в душата, който настъпва при умиротворяване на духа. Смирението само по себе си е единица, а нулите са останалите добродетели.
Казват, че някога в Йерусалим в градските стени имало врати, наречени “Иглени уши”. Те били толкова ниски, че само някои от камилите успявали, заставайки на колене, да пропълзят под сводовете им и да влязат в града. Защото за камилата е по-лесно да мине през “Иглени уши”, отколкото притежаващият богатство и дарования да влезе в Царството небесно!? Оказва се, че на човек е по-трудно да се пребори със своята гордост, тщеславие, самомнение и високомерие, отколкото на камилата да подвие колене и да влезе през “ Иглени уши” в светия град Йерусалим.
Смирението е същността на цялото християнство. „Дойдете при Мене – казва Христос – понеже съм кротък и смирен по сърце.“
Качеството смиреност е от великите качества, с които се отличават мюсюлманите. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е бил най-смирения от всички хора.
«Смирението носи силата на водата: ако нещо прегражда пътя ѝ, тя поема в друго направление и пак тече и продължава своя път, докато не се срещне с океана.» – учение на суфите.
Един ден Буда заспал в една цветна ливада. В това време една змия се приближила до него и го обвила. Като започнала да го души, Буда веднага се събудил и приложил закона на смаляването. Той се смалил толкова много, че се изхлузил от оковите на змията. Да се смири човек, това значи да научи закона на смаляването.
СМИРЕНОСТ – ПЪРВОТО ОТ ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА Библията (Евангелие от Матей 5 глава 3-12 стих).
Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно.

2.1.Романите представя писателката Милка Иванова.

2.2 От книгата откъс чете журналистката и автор на прекрасни книги Теменуга Захариева

***
3. Поетичен антракт между двете книги. Актрисите Веселина Янева, Сияна Христова,Габриела Господинова от театрална формация „Светулка“ към читалище „Светлина“ в Поморие, където секретар е Донка Китанова, която е гост тази вечер, са подготвили под вещото ръководство на своя театрален ментор Румяна Кралева този поетичен спектакъл за вас. На пианото Рая Байчева.

***
Там, където няма любов, няма и сълзи. Когато ни завладее духът на смирението, тогава потичат сълзи от дълбините на сърцето. За този плач Христос казва:
„Блажени плачещите, защото те ще се утешат. „(Мат. 5:3-12).
Из „Православен Катехизис“

Страстният, душевният плач убива тялото, смазва жизнеността му, докато духовният плач очиства човека от смъртоносните страсти и така целия го оживотворява. Горещият плач очиства ума от страстните образи. Чрез него в душата слиза свише духовно мъжество и човек превъзмогва тревогите и страховете си. Колкото по-дълбоко ни завладява покайният плач, толкова по-пълно се освобождаваме от множеството уж естествени нужди, както и от разрушителни страсти като гордостта и гнева. Тогава вътре в нас се вселява непознатата допреди радост от свободата.
Много сълзи се проливат на този свят, но само едни от тях са богоугодни и душеспасителни – сълзите на покаянието.
Господ е вложил във всеки човек своя Божествен глас. Това е съвестта, която помага на човека да различава доброто от злото. Тя е независима от нас сила, която ни съди, когато грешим. Измъчва ни с угризения, за да ни доведе до покаяние, което е светоносен дар на Светия Дух, който прониква в нашето сърце и го преобразява.
Блажени плачещите, защото те ще се утешат (Мат. 5:3-12).

4.1 От книгата откъс чете Теменуга Захариева

5. Въпроси към авторката.