ДЕТСКИКНИГИПРИКАЗКИ

Спасяване на принцеса НЕЛИ

СПАСЯВАНЕ НА ПРИНЦЕСА НЕЛИ

ПРИКАЗКА

 

 

ОТКЪС

Имало едно време две деца – Ивон и Нели. Те били деветгодишни, учели в един клас и родителите им били приятели. Един ден семействата отишли на почивка в планината. Отседнали в хижа сред дъбова гора и вечерта се събрали край огъня в двора.
Ивон казал на Нели:
– Искаш ли да бъдеш моята принцеса?
– Да, аз много обичам приказки за принцеси. Но ние сме още малки! Като пораснем два пъти по-големи, тогава.
– Това значи като станем на осемнадесет години – коментирал Ивон, защото знаел таблицата за умножение.
Вечерта момчето дълго не можело да заспи. Представяло си как ще изглеждат с принцеса Нели като големи. А като заспало, сънувало чуден сън.

ДЕЙСТВИЕ 1
Двамата с Нели били осемнадесетгодишни и се разхождали в гората. Ивон казал:
– Нели, ти си моята принцеса и аз ще те пазя и обичам!
Тя съгледала на един стръмен склон цъфнал еделвайс и възкликнала:
– Ах, какво хубаво планинско цвете!
Той веднага започнал да се катери, за да го откъсне за нея.
В това време долетяла триглава ламя, грабнала девойката и когато момчето скочило на пътеката с еделвайса в ръка, видяло само разперените крила на халата и чуло писъците на Нели.
Ивон дълго тичал и викал името й след тях, но напразно. Изморил се, сложил бялото цвете в джоба на ризата си, до сърцето и започнал да се оглежда, дали няма да срещне някого, който да знае къде живее змеят. Смрачило се. Горската пътека ставала все по-тясна, а гората все по-гъста. От невиделица изскочило пред него едно странно същество, ниско, като джудже.
– Здравей, ти кой си?
– Аз съм караконджул, казвам се Крак!
– Да си виждал една ламя, която отвлича принцеса?
– Ти кой си? – на свой ред попитал Крак без да отговаря на въпроса.
– Аз съм Ивон, ще ми помогнеш ли?
– Принцесата, която търсиш от кое кралство е?
Замислил се за момент Ивон и тогава отговорил:
– От царството на еделвайса.
– Не съм чувал за този крал Еделвайс.
– А да знаеш за триглав змей, който краде принцеси?
– Слушал съм за триглавия змей Горянин, който живее в Долната земя, но не съм го видял да грабва принцеса.
– А откъде да мина, за да достигна Долната земя?

– Аз съм караконджул от дъбовата гора, само в нея живея и не зная къде е пътя натам.
– Всички караконджули ли изглеждат като тебе? – попитал Ивон.
– Да, ти досега не си ли срещал някого от нас?
– Не, не съм! Има ли някой в гората, който да знае как мога да намеря змея?
– Не зная, но мога да попитам най-стария ястреб, който живее в короната на вековния дъб.
– Добре, далече ли е този дъб, да тръгваме!
– Ивоне, тази идея да ходим двамата не е добра. След малко ще се спусне нощта, а ти си човек и не виждаш в тъмното. Аз ще отида сам. Обаче искам нещо в замяна.
– Какво е то?
– Не е то, а той. Сатирът Мърдо. Ако тръгнеш бързо по тази пътека, която се разклонява вдясно, ще стигнеш на Игликина поляна. Колибата на Мърдо е там.
– Какво да му кажа?
– Да освободи елена Звездин, вързал го е и не го пуска.
– Еленът твой приятел ли е?
– Да.
– Този сатир как изглежда? Ако го помоля любезно, дали ще уважи молбата ми?
– Няма, трябва да го накараш. Най-добре му кажи, че си отвлякъл самодива Вила и предлагаш замяна.
– Но това значи, че ще го лъжа!
– Важното е да ти повярва!
– Не, не мога да лъжа!
– Тогава хвани Вила. Тя вечер играе хоро край блатото.
– Защо да я хващам?
– Ех, че си глупав! За да изнудиш сатира!
– Изнудването е още по-лошо от лъжата!
– Ивоне, ти искаш ли да спасиш своята принцеса?
– Да, непременно ще намеря змей Горянин!
– Тогава накарай сатир Мърдо да пусне Звездин. Като не можеш да лъжеш и изнудваш се бий с него.
– Как да го победя, той силен ли е?
– Много!
– Ще се опитам да го убедя!
– Прави каквото знаеш, но ако еленът Звездин не дойде посреднощ под вековния дъб, старият ястреб няма да се събуди и да ми каже къде е пътят към Долната земя.
Караконджул Крак тръгнал нагоре по правата пътека, а Ивон свил надясно по криволичещата към Игликина поляна.

stanapostol

Стана Пръвчева Апостолова живее и пише в Бургас. Псевдоними: Мария Байчева и Мери Апос.