Критика

Младен Влашки – Литературен преглед на издадените книги проза 2017

Доклад
За годишната продукция на бургаските автори (проза ) през 2017г.
Получих следните 19 заглавия, описани тук по групи:
1. Детска литература:
– Пейо Пантелеев. Съкровището. Пиеса за деца и възрастни. Знаци, 2016.
– Стана Апостолова. В птичия двор. Приказки. Дайрект Сървисиз, 2017.
2. Проза:
– Завещаното от Юлия Огнянова. Знаци, 2017.
– Ив. Карайотов, Ант. Хаджипетрова. Хаджипетровите. Родова летопис. Знаци, 2017.
– Мариана Праматарова. Музеи и медии в България: от взаимодействие към устойчиви културни продукти. ИК „Нова цивилизация“, 2017.
– Марина Владева. Маргиналът: присъстващата фигура на отсътващия. Кн. 1. Битиета. УИ „Проф. д-р Асен Златаров“ ,2017.
3. Художествена проза:
– Ваньо Вълчев. Умираме различно. Разкази.Либра Скорп, 2017.
– Вида Буковинова. Без корени. Роман. Знаци, 2017.
– Горан Атанасов. Ще се върна в седем. Разкази и пътеписи. Либра Скорп, 2016.
– Гочо Гочев. Водачът на Трабант 601. Мемоарил Калоянов, 2017.
– Златина Бахова. Огледало за сънища. Монт, 2017.
– Кристофър Бъкстон. Далече от Дунава. Роман. Знаци, 2017.
– Кристофър Бъкстон. Завръщане. Роман. Знаци, 2017.
– Иван Сухиванов.Обратно броене. Разкази. Либра Скорп, 2017.
– Николай Кадиев. Светлина от много далече.Роман. Либра Скорп, 2016.
– Николай Нанков. Сборището на мастиите. Разкази. Либра Скорп, 2017.
– Стана Апостолова. Тайни. Тинейдж роман. Дайрект сървисиз, 2017.
– Стана Апостолова. Смиреност. Поредица „Блаженства“ кн. 1. Дайрект Сървисиз, 2016.
– Стана Апостолова. Духовният плач. Поредица „Блаженства“ кн. 2. Дайрект Сървисиз, 2017.

– Стана Апостолова. В птичия двор. Приказки. Дайрект Сървисиз, 2017.

По-завоалирано, т.е. по-близо до приказната атмосфера, са аналогиите в детската книжка на Стана Апостолова с пет приказки из птичия свят – главните герои са гъсета, патета, петлета, пуйки. Органично е предаден животът в стопанския двор, който
е аналог на човешкия социален свят – малките птици ходят на училище, големите изпълняват социални роли. Приказките са циклизирани, т.е. героите преминават от една в друга, и така се създава цялостното усещане за „птичи свят“, с който са свързани толкова много метафорични фрази в езика ни – като „глупава патка“, „надут петел“ и т.н. Но в този много по детски симпатичен свят има някои недоглеждания на автора, които биха могли да създадат проблеми при възприемането . Като например – пуйка Атлазена е била отличничка в училището миналата есен, а напролет е вече майка.Естествено биологичните скорости в животинския свят и в човешкия не съвпадат, но при светове, изградени по аналогия, това трябва да се вземе предвид от автора с оглед възрастта на възприемателите, за да не изправя децата пред объркващи обстоятелства – как така в училище, пък ражда деца. Иначе подобен тип горделиви майки като Атлазена, могат да бъдат срещнати в доста човешки стопански дворове като МОЛ-овете, но разказът за тях в приказката е насочен към деца. В този смисъл по-адекватни на детската представа са например „Пилето Пипи“ или „Патето Цуки“. И в първата приказка – „Трите гъсета“, има объркващи реалии. Вярно е че прашката е метателно оръжие, но когато мятането се извършва от лостова система, това вече е метателно съоръжение и за него думата прашка не приляга. В същата приказка геройствата на трите гъсета в търсене на сестра им Матилда се доближават най-вече до формулите за приказки с изпитания, но цялостният разказ е претоварен от детайли, герои и изпитания. Все пак приказките имат ясни доказани от векове жанрови правила и формули, и за да са въздействени, тези формули трябва да се спазват. Не е достатъчно само въображението на автора, обичта му към децата и стремежът да ги поучи.

– Стана Апостолова. Смиреност. Поредица „Блаженства“ кн. 1. Дайрект Сървисиз, 2016.
– Стана Апостолова. Духовният плач. Поредица „Блаженства“ кн. 2. Дайрект Сървисиз, 2017.

Следващите два романа са част от поредица, наречена „Блаженства“. По замисъла на авторката им Стана Апостолова това са деветте християнски блаженства, които
Христос изрича в проповедта си на планината. Те биват възприемани като основи на праведния човешки живот. И макар първият роман от поредицата „Смиреност“ да е публикуван още в края на 2015 г., той попада в полезрението ни, защото задава изходната ситуация. Всъщност навярно г-жа Апостолова се е вслушала в някои предложения, фентъзитата й да не са с огромни, объркващи възприятието обеми, и е възприела принципа на сериалността. И предложеният в такава издателска форма романов художествен свят обаче е изпълнен с развихрено въображение и скорост на действието, които не оставят място за много психологическа плътност и логически връзки. Още повече, че е двупланов – във вечността, т.е. на небето действат цял сонм ангели и архангели, които държат в ръцете си съдбата на земната героиня Ана Занешева, част от проекта „Сензори-философи“, който трябва да спре разпространението на генно модифицирани човеци по земята. И понеже ангелите БелX 18 БлекX 18 са къде мудни, къде със странни решения, нещата се заплитат и … се задвижват с такова завихряне, че земното кълбо им е малък плацдарм, убийствата са като на конвейер, а героите, голяма част от тях са потайни и с алегорични наименования, но и множеството други, които притежават конкретни биографични данни също минават като на конвейер и… читателят престава да следи целостта, а се впуска в многотията. Не съм сигурен, че по този път може да се постигне желаното от авторката внушение за християнските ценности като ориентири за земния праведен човешки живот. В допълнение и езикът на романите показва множество грапавини, следствие явно на бързината на писане.

– Стана Апостолова. Тайни. Тинейдж роман. Дайрект сървисиз, 2017.

За разлика от тези определено масови продукти един друг роман на Стана Апостолова предизвиква интерес. Това е, както го е определила авторката, „тийнейдж роман“, което би трябвало да отговаря на по-разпространеното, но като че ли демодирано определение „юношески“, със заглавие „Тайни“. На първо място трябва да отбележа, че изборът на целева група читатели и на жанр е важен, понеже в днешната българска литература именно това е „слабото място“ – романи за порастващите българи. Тази целева група чете днес предимно преводни заглавия, най-често различни видове „дневници“, които проследяват ежедневието на юношите и техните възрастови проблеми. В романа „Тайни“ се проследява една учебна година на няколко български деца от Бургас, които тъкмо след седми клас са напуснали старите си училища и се сблъскват с нови съученици и порядки в новите си „елитни“ и не толкова училища. Гого, Гешото и Белини трябва да преживят раздялата си, но и да запазят приятелството си. Те ще се срещнат с Никол, Мони, Йори, Розалина, с учителя
легенда, математика Дженков, учителя по физическо, неизвестния баща на Никол, Антон Митев и още много герои. В основата на проблематиката обаче са залегнали семейните тайни – неверни бащи, майки, оставили децата си, за да търсят препитание в чужбина, разведени семейства, деца, заченати инвитро и т.н. Има и наркотици, и побои, и преписване, и безспорни успехи на олимпиади, и любов, и частни уроци, и музика – има всичко, което заобикаля децата ни. Добрите страни на романовия свят са правдивата му атмосфера и убедителните характери на героите (тук за разлика от фентъзи романите Стана Апостолова е органична), които показват широка палитра от комбинации на социални обстоятелства, възпитание с личен характер и натюрел. Тази различност на оцеляването бива описвана от авторката със симпатия, когато е човешки порядъчна в стремежите си, дори да е грешна в поведенчески актове– образа на Йори, или донякъде на Розалина. Като несимпатични са изобразени заслепените от амбиция, злоба и социална неадекватност герои – например Мони. Като недостатък трябва да отбележа ненужната дословност на повествованието и на места не особено добрата работа с езика. Но това са слабости, подлежащи на редактиране. Примерно от изречението „Леля Валя беше скромна, тиха, с нищо незабележима жена“, което в тази форма е безсмислено, поправката изисква само отпадането на думите „с нищо“. Както и едно разместване ще даде граматическа правилност и смисленост на изречението „ Намери на майка си ключовете за нейната кола“ (с12). Също така могат да се осъвременят някои от думите на днешния ученически сленг. По-важно обаче е, че макар и донякъде повлиян от не добрата техника на Апостолова, повествователят да говори за всичко, за което се сети в даден момент, този роман удържа мярата на цялото и поради констелацията от добре поднесени характери на героите навлиза в света на ежедневието на българските ученици около осми клас доста правдиво и емоционално убедително.

И в края на наблюденията ми върху Бургаската проза от 2017 г. предлагам своите номинации за наградите на община Бургас:
– „Завещаното от Юлия Огнянова“. (Знаци, 2017). Това е много стойностна книга с национална културна и културно-историческа значимост. Проблем за номинация създава фактът, че Юлия Огнянова не е от Бургас и не е вече между нас – тоест по статут не може да бъде предлагана за награда.
– Марина Владева „Маргиналът: присъстващата фигура на отсътващия. Кн. 1. Битиета“. (УИ „Проф. д-р Асен Златаров“ , 2017). Този литературно-критически труд е от национално значение с темата си, и е изпълнен професионално коректно като знание, интерпретации и обобщения. Литературно-критическата основа на бургаската литература е не особено стабилна и поощряването на тази литературна сфера е от значение
– Николай Кадиев „Светлина от много далече. Роман“ (Либра Скорп, 2016). Дебют с високи качества. Истинска литературна книга, много интелигентна, с добър похват за конструиране чрез съчетаване на мотива за пътуването (като познание) с фигурата на обикновен български свещеник (вярата – в ежедневната й човешка конкретизация), за да разсъждава литературно (а не философски или антропологично и т.н.) за смисъла на човешкия живот тук и сега. С точно използван, хубав български език, без да гони ефекти, моди и т.н.
– Стана Апостолова „Тайни. Тинейдж роман“ (Дайрект сървисиз, 2017). Тази книга е в известен смисъл самодейна. Но като роман за юноши прави опит да запълни един липсващ пласт в днешната българска литература. В художествено отношение се нуждае от редакторска обработка, но е убедителна в разработката на избраната тематика и в психологическата вярност и плътност на образите.
01.12.2017 Младен Влашки

ДокладБургас2017Проза

Младен Влашки е роден на 29 ноември 1959 г. в Пловдив.

Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност Българска филология (1984). Постъпва на работа в Пловдивския университет през 1986 г. като асистент. Главен асистент (1997). Специализира теория на романа и сравнително литературознание във Виенския университет през 1989 г. и в периода 1992–1994 г.

Народен представител от Пловдив в 38 Народно събрание на Република България и член на НСРТ през 2001 г.

Съосновател и редактор на литературното списание „Страница“.

Научните му интереси са в областта на сравнителното литературознание с акцент върху немскоезичната литература и литературата от ХІХ и ХХ век, както и върху българската литературна история на ХХ век.

Младен Влашки е преподавател по антична и западноевропейска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Специализирал е теория на романа и сравнително литературознание във Виенския университет при проф. Велциг и проф. Ал. Мартино. С литературна критика се занимава от 1985 г. От 1997 г. до днес е член-основател на редколегията на литературното списание „Страница“, а от 2008 г. води свое авторско предаване за литература и книги в БНР – радио Пловдив. Носител е на награда „Христо Г. Данов“ за литературна критика през 2011 г. Научните му интереси са свързани с литературната история на модерността. Съавтор е на учебници и учебни помагала и е публикувал 15 заглавия, между които: „Западноевропейска литература (ХIV-XVIII век)“ (1993), „Западноевропейска литература. Анализи и материали за 10 клас“ (2000), „Веселият апокалипсис. Естетика и литература на Виенския fin-de-siecle“ (съставител, отчасти превод, бележки и послеслов; 1996), „Изография“ (2009), „Митове за сътворението от цял свят“ (2014) и „Романология ли? Съвременният български роман между употребата и експеримента“ (2014).

stanapostol

Стана Пръвчева Апостолова живее и пише в Бургас. Псевдоними: Мария Байчева и Мери Апос.