КНИГИКРИМИНАЛНИРОМАНИ

За новия роман „Хотел „Созополско сърце““

Поредният криминален роман на Стана Апостолова е ново потвърждение на оригиналната разказваческа техника, която авторката използва в своите романи – криминални, исторически и тийнейджърски – „Случай Червена пандела“, „Случай Пеперуда“, “Приятелка на своя убиец”, „Княжевна Лада“, „Облог“, „Тайни“.

Както и в предишните си книги, и тук, в романа „Хотел Созополско сърце“, Стана описва не само историята на престъплението, но и историята на неговото разкриване. Тя поставя в центъра младия журналист Добрин Калоянов – интелигентен, любознателен, неволно въвлечен както в криминалната случка, така и в полицейското разследване. Стана Апостолова ни представя една занимателна криминална интрига, но я пресъздава с голямо познаване и в дълбочина, засяга сериозна и обществено валидна проблематика, анализирайки предпоставките за прекалено снизходителното отношение на по-висшите полицейски началници – „Гарван гарвану око не вади“ е мотото на комисаря Зарков, подозирайки, че негов колега, полицейски началник, е замесен в престъплението и укриването на доказателства. Споменава се и действителен случай с кмета на малкото градче, уличен в бракониерство, но след това случаят е омаловажен с хумористичен привкус и накрая потулен.

В книгата се преплитат две основни сюжетни линии, героите са твърде различни по професия, социален статус, характер, но по един или друг начин са свързани помежду си, като причина за всички беди и престъпления е отмъщението – всеки от тях си има своите причини да защити своя малък и подреден свят. Наранени, емоционално ограбени и унижени, героите в романа – Катя Харбалиева, Ваня Митрева, Лазарова, са изпълнени с желание за отмъщение, копнеят да причинят страдание, искат да видят чуждата болка. Обзети от силни страсти и емоции, те стигат до своята цел, но така и не могат да върнат вътрешното си равновесие и спокойствие. Защото отмъщението не е решение. Макар и справедливо /според тях/, то си е престъпление. Никой няма правото да бъде съдник на никого, защото, заслепен от своята емоция, той самият се превръща в жертва. Това е цената на отмъщението – нравствено поражение и духовна деградация.

Убийство, завист, клюки, отмъщение, ревност и разбира се – любов. Всичко това се случва в „Хотел „Созополско сърце“. Помоему книгата се е получила. Общата стилистика е издържана много добре в духа на криминалните романи. Сюжетът е интересен, персонажите са колоритни и пълнокръвни, повествованието ни държи в напрежение, с изненадващи обрати. Затова „Хотел „Созополско сърце“ се чете бързо и леко като не оставя читателя равнодушен, давайки му възможност да се наслади пълноценно на една любовно-криминална история.

 

РОЗА МАКСИМОВА

stanapostol

Стана Пръвчева Апостолова живее и пише в Бургас. Псевдоними: Мария Байчева и Мери Апос.