В ръцете на зимата
Бяло пухкаво перце
е тишината – боязливо
люлее се в добри ръце…
не шава нийде нищо живо.
Дори реката е заспала,
безсънната река край мен,
сякаш от лед се е сковала,
или пълзи под снежен плен.
И аз съм в нейните ръце,
до нейното лице студено,
а огненото ми сърце
от нелюбов е изгасено.
С.П.А.