Бяло пухкаво перце 

е тишината – боязливо 

люлее се в добри ръце…

не шава нийде нищо живо.

Дори реката е заспала, 

безсънната река край мен, 

сякаш от лед се е сковала, 

или пълзи под снежен плен.

И аз съм в нейните ръце, 

до нейното лице студено, 

а огненото ми сърце 

от нелюбов е изгасено. 

С.П.А.