КНИГИРОМАНИСЪВРЕМЕННИ

Из романа „СЪВПАДЕНИЯ“, автор Стана Апостолова

++++++

Доктор Тамара Гълъбова седеше срещу старшата сестра в “наблюдателницата”, помещение с две стъклени стени, през които се виждаха двете стаи на “смъртниците”, най-тежките случаи с инсулти. Всяка интезивна стая беше снабдена с три болнични легла с механизъм за повдигане и обръщане, болните лежаха на системи, най-често в безсъзнание. Почти цялото пространство на “наблюдателницата” се заемаше от две големи доближени маси, където дежурните сестри попълваха епикризите и тетрадките за графика. Тук цареше допотопна изостаналост, сякаш компютърните технологии не съществуваха. Тами, както я наричаха приятелите й, от няколко месеца работеше в неврологичното отделение на държавната болница в морския град и още не можеше да свикне с порядките. В София беше завоювала авторитет и място в модерна частна болница, след като първо взе специалност “вътрешни болести”, а след това “неврология”. Преди осем години започнаха работа в един и същ ден с Мишо – тя след университета с отличната си диплома, а той след дългогодишна работа в “Пирогов”, преди да успее да завърши. Още караше специализация. Живееха заедно, но почти не се срещаха, все се разминаваха, всеки поел различна смяна и допълнителни часове. Не бяха истинско семейство. Просто колеги и съквартиранти, които правят секс в редките моменти, когато не са изморени. Тя беше почнала да му намеква, че за нея часовникът тиктака, но той се смееше. На тридесет и три жената била още “пъпка”. 

Тами въздъхна. Майка й си счупи крака и се залежа, а беше диабетичка. Нямаше кой, баща й почина преди две години. Когато си единствено дете от късен брак е така. Тами се премести в Бургас без да се колебае. Отначало Мишо често звънеше, най-вече да се оплаква, че сега сам плаща наема и разходите по домакинството. Преди две седмици беше последното му обаждане. Събрал се с доктор Новкова, не можел без жена. Пренесъл се в нейния апартамент и освободил квартирата. Новкова беше разведена, към четиридесет годишна, вероятно бяха връстници с Мишо…

– Доктор Гълъбова, пациентът в стая 805 се влоши, вдигна висока температура – сепна я гласът на младата медицинска сестра, която се страхуваше още да поставя абокат.

Докторката и мед сестрата хукнаха към стаята, където лежеше пациентът, таксиметров шофьор, бивш работник в НХК (нефтохимически комбинат).Той беше получил слаб хеморагичен инсулт в дясното мозъчно полукълбо по време на шофиране и парализираната лява ръка беше причинила катастрофата. От Бърза помощ бяха оказали медицинска помощ първо на другия пострадал шофьор и когато се погрижили за таксиметровия водач, открили, че е за неврологията. Но благоприятните три часа бяха минали. Доктор Манчев, шефът на отделението се намеси, когато тя искаше да почнат незабавно да му вливат необходимите медикаменти. Разпореди да го закарат на втория етаж на томограф. Оказа се, че големият асансьор не работи и санитарите го придържаха в изправено положение. Докато направят изследването, потвърждаващо мозъчния кръвоизлив, докато го качат отново в отделението, човекът беше получил нов, още по-масивен инсулт. Вътешнотелесната му температура беше много висока. 

– Доктор Гълъбова, какво да му сложа в системата?

Тами предписа необходимото количество антибиотик към останалите лекарства, но след това извърна глава. Имаше само няколко процента вероятност да оживее, а възстановяването му щеше да е дълга и мъчителна агония – за него и за близките му. Тя стисна юмруци. Доктор Манчев действаше по правилата, но те бяха написани за отделение, оборудвано с необходимата медицинска апаратура. А самият факт, че се помещаваше на осмия етаж, а асансьорите не винаги работеха, забавяше приемането на спешните случаи, което се оказваше фатално за пациентите. Завеждащият отделението беше сприхав, ругаеше цветисто всички и най-вече жените лекарки и сестри. Имаше голямо текучество, затова тя веднага успя да намери място, за което беше благодарна, но трудно се издържаше такова отношение. А трябваше да се грижи за болната си майка.

Реши да отиде до автомата, да пие едно кафе, да се разсея. Извади джиесема от горния джоб на престилката. Първо погледна колко е часът – беше двадесет и два и половина. След това звънна вкъщи. Майка й беше на 73 години, диабетичка на инсулин от десет години. Счупеният крак изключително трудно зарастваше. В момента гледаше телевизия. Звучеше бодро.

Като се върна в “наблюдателницата”, старшата сестра подметна с язвителен тон:

– Къде ходите доктор Гълъбова? Дежурният рентгенолог идва за консултация, беше много разочарован, че не си стоите на работното място.

Тами само вдигна рамене. 

Изкараха тежка нощ. Таксиметровият шофьор от 805 стая почина сутринта към пет. Старшата сестра, която караше нощна смяна, сестрите не достигаха и се налагаше и тя да работи нощем, отказа категорично да се обади на съпругата на починалия.

– Като дойде шефът в осем часа, ще разпореди кой и кога да се обади на семейството. Ние трябва да занесем пациента в моргата.

– Може да искат да си го вземат вкъщи, да се откажат от аутопсия.

– Доктор Гълъбова, патолозите не правят аутопсия без разрешение на близките. А на мъртвите мястото им е в моргата. Вие седнете да попълните документите, включая заявлението за отказ от аутопсия. – старшата я гледаше и се мръщеше. – Защото след малко се прибирам да спя, старша сестра през деня няма да има, а колегите ви в дневната смяна няма да се заемат. Човекът умря по време на вашето дежурство, ваша е честта.

Старшата сестра й говореше на “вие”, подчертавайки, че я смята за чужда и временно назначена. Цялото й поведение демонстрираше, че щом е останала до късно на работа, всички трябва да отбелязват извънредния труд, който полага.

Тами се зае с документите, скоро трупът беше свален в подземието, където се намираше моргата, леглото оправено с чист бял чаршаф. 

В осем часа сутринта доктор Манчев пристигна ядосан, напрегнат, псуваше и крещеше, проявяваше част от симптомите на болните в отделението.

Започна да вика, че доктор Гълъбова е неграмотна, не е успяла да попълни едни регулярни бланки.

– Доктор Манчев, в София всичко правехме на компютри, да не говорим, че регулярните документи от този род се изготвяха от старшите сестри.

– Доктор Гълъбова, вече три месеца не можеш да разбереш къде се намираш! В държавна болница! Какво не разбираш от това словосъчетание? Допуснала си по време на смяната ти пациентът да умре, гледай сега роднините да не поискат аутопсия и да тръгнат да ни съдят.

Тами преглътна думите, които искаше да изрече. 

Лекарите от дневната смяна гледаха разсеяно. Тук никой за никого не се застъпваше. Тръгнаха на визитация, а шефът се оттегли в неговия кабинет. Време беше да се облича и да се прибира вкъщи.

stanapostol

Стана Пръвчева Апостолова живее и пише в Бургас. Псевдоними: Мария Байчева и Мери Апос.