КНИГИРАЗКАЗИСъбития

Представяне на сборника разкази „На покрива“

 За новия сборник на Стана Апостолова “На покрива”

Стана Апостолова е от съвременните автори, чието присъствие в българската литература е заявено от началото на милениума, тоест вече двайсет години от новото хилядолетие с повече от двадесет и пет книги, предимно детски и романи. Сборникът “На покрива” е втората книга с разкази. 

            В описаните истории авторката художествено отразява, същевременно открива „една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена епоха“. Вече имаме необходимата историческа дистанция от тридесет години и бихме могли да я определим като повратна, важна, абсурдно продължителна, епоха на  приобщаване към цивилизация, към която принципно принадлежим. Няма да ѝ се разминат и определения като мътна, тъмна, мутренска и още куп други, които тя вече получава. Иначе казано – епохата на прехода.

            За съжаление живеем във време, в което вече е невъзможно съществуването на литературно-критически авторитети. Което ми дава основание да се опитам като филолог да заема мястото на представящ книгата на Стана Апостолова.

            И така, какво е характерно за стила и постигнатото в сборника “На покрива”. Големите български белетристи са поставени в полето на познатата ни европейска литературност, но в същото време категорично се отличават от нея. Стана Апостолова описва провинциалния живот, но същевременно ако сменим имената на героите и мястото на действието, описва живота с неговите характеристики въобще. Героите са разнородни, по-често непрестижни, но и успели, всеки с проблемите си и собствени възгледи за чест, достойнство, ценности. Къси разкази, пъстра мозайка, но непременно с пряка реч. На практика всяка обикновена житейска ситуация служи на авторката за създаване на сюжет. Късият разказ е всъщност епическо платно на цял един човешки живот. Описани в неговата всекидневност, в неговата естественост както обикновено устно разказваме чута или преживяна история, те съдържат ретроспективност, която обхваща широк диапазон от време. Дори в най-кратките форми, Стана Апостолова не може да излезе от кожата на романист.

Общото в тази проза е съпричастността, състраданието, философския поглед и разбирането на героите каквито и да са, както и да се окачествяват. Няма ярки протагонисти и ярки антагонисти в творчеството на писателката, нито в нейните романи, нито в разказите й. Читателите се припознават в тях. Всяко лице има ясно очертана физиономия и релефна индивидуалност, ние разбираме неговата мотивация, неговата психология. Общата идея на фабулата е превърната в индивидуално качество на едно лице.

Сборникът включва осем кратки разказа и един дълъг. Първата история с едноименнот заглавие “На покрива” запечатва сюблимния момент на две суицидни героини, на пръв поглед поколенчески и житейски напълно различни, даже склонността им към самоубийство почива на съвсем различна психическа основа – при едната на депресия и загубване смисъла на живота, а при другата обсесивната идея за любовта, без която не можем да съществуваме. Остротата на липсващите психологична и психиатрична помощ в съвременното общество и пълната деструкция на социума се прокрадват фоново, победени от виталността и съпричастността в духовен план.

Вторият разказ “С море в сърцето” се занимава с имиграцията, утвърждавайки тезата, че българите се възприемат в чуждите държави добре. Но какво е отношението на българите емигранти в страната, какъв е погледът на хората, които дори край морето водят бедно, несъответстващо на европейския ни статус, съществуване. Разпадането на голямото и задружно българско семейство от миналия век е вече факт.

Всички разкази са моментна снимка на провинциалното ежедневие, но непременно с ретроспективен поглед на героите. В тях фигурира отношението и към съвременния депутат и към отминалото социалистическо битие. Няма отчетлива разлика между положителни и отрицателни образи, няма авторови пристрастия. Но тъгата и разочарованията на героите, читателят може да ги почувства. 

Последният и дълъг разказ е написан в сегашно време. В него е обрисувана мутренската действителност на нашето съвремие. Но без сатанизиране на мафиотите, които са събирателни образи на търговците с хора, крадците и измамниците. Без героизиране на представителите на закона или на жертвите. Истината трябва да се гледа в очите, макар грозна и гола.

Непретенциозните и съвсем кратки текстове не претендират, че разкриват “голямата истина”, която според прословутия Георги Марков бележи “голямата литература”. Тези разкази просто се превръщат в една хроника на времето, която ти влиза под кожата и тикъса сърцето. Стана Апостолова не търси “голямата истина”, намира “малката истина” за съвременниците ни.

Тези разкази заслужават да се прочетат.

Борис Събев

stanapostol

Стана Пръвчева Апостолова живее и пише в Бургас. Псевдоними: Мария Байчева и Мери Апос.