Силата на литературния наратив

Научих се да чета на четири годишна възраст в село Церковски, Карнобатска околия, където живеехме по това време. От книжката с детски стихчета на Чичо Стоян. Живеехме в една къща две семейства с по две деца и това беше единствената детска книжка, откъдето леля ни четеше. Знаех всички стихотворения наизуст и вече познавах буквите. Четенето стана някак от само себе си. Почувствах се така, сякаш отключих самото време.

Кои са най-силните ни спомени от четенето и писането? Всъщност този „разказ за грамотността“ позволява на писателите да претворяват в писано слово себе си и да откриват връзките си с четенето, писането и говоренето във всичките му форми. Ограничаването до конкретни моменти е литературния наратив обясняващ живота ни, предизвиквайки заровени емоции, свързани със силата на езика, общуването и изразяването.

            Езикът с най-основните му термини кодира духовността ни. Способността на човек да „чете и пише“ за живота му помага да намира и осмисля отношенията си с текстовете, себе си и света около нас. Във всеки един момент ние обикаляме около езикови светове. Футболистите например учат езика на играта. Лекарите говорят в технически медицински термини. Рибарите слушат звуците на морето. И във всеки от конкретните светове нашата грамотност по отношение на тези специфични езици ни позволява да се ориентираме, да участваме и да допринасяме за дълбочината на знанията, генерирани в тях.

Първият въпрос, задаван от читателите е: “Защо точно тази история разказахте?”

Защо написах тези три приказки за малкия елф Ламбо и младия гном Дар? Да, аз зная точния отговор. Всички детски книжки, които съм издала до сега, тази е седмата поред, са провокирани от моите внуци. Тази е родена от въпроса на единият близнак за дърветата край техния жилищен блок. Миналото лято ги изрязоха до голи клони. Огромните акации представляваха гротескна гледка. Трябваше да отговоря на тригодишния си внук дали ще умрат. Не, няма, ако духовете им са достатъчно силни. Защото гномове, елфи, феи и джуджета са горски духове, грижещи се за водите, горите, поляните и цветята. Наистина това лято акациите се отрупаха с листа и млади клонки. И се родиха приказките за Ламбо и Дар.

Много от нас носят белези от рани, които ежедневието ни нанася. Писането на истории, тоест литературният наратив може да ни помогне да научим повече за себе си и като производители на думи, да разкрием тънкостите на фантастичните светове, културата на преданията, свързани в езика чрез грамотността. В крайна сметка разказването на истории ни приближава до нас самите и помежду си в нашето колективно желание да изразим и комуникираме споделена човечност. А при възпитанието на децата тя е жизнено необходима.

С.П.А.

stanapostol

Стана Пръвчева Апостолова е родена на 4 август 1951 г. в град Ямбол. Завършва Немска езикова гимназия – Бургас, магистърска степен електроника в ТУ – София, педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно придобива две следдипломни квалификации – по икономика и по информатика и информационни технологии. Работила е като проектант и учител по електроника. Живее и пише в Бургас. Псевдоними: Мария Байчева и Мери Апос.