Георги Николов – преглед на бургаската поезия 2021

Под псевдонима Арахна представя двете си стихосбирки Стана Апостолова: „Мигове“ и „Възможният живот“, изд. къща СТЕЛАПРО. Досега бях чел нейна стойностна белетристика и като продължение за творчеството ѝ се вдълбочих във включената по страниците на книгите лирика. Веднага прави впечатление как авторката внимателно борави със словото. Подрежда думите в многоцветна тематична мозайка, отразяваща смисъла на битието в календара на привидно обикновения човек, който обаче често е скрита за околните вселена. Женското „аз“ в личността ѝ обгръща с грижовен поглед подредения хаос на съвременния свят. И търси с проникновението на задълбочен изследовател онези важни и постоянни за всеки от нас теми, предавани от поколение на поколение. Без които не би имало минало, нито задъхано настояще, нито пък чакано енигматично бъдеще. Обвеяни от символиката на природата чрез морето, небето, дъжда, снега, вятъра, птиците – целия набор от философски внушения за заобикалящия ни видим космос, с който от рождение сме свикнали. На него, образно казано, доверяваме тленната си биологична същност. През неговите коловози крачим, докато от календара се отронват дата след дата и така – до отредения финал. Но, дарени от Създателя с острието на мисълта и камертона на чувствата, често сами определяме канавата на уж предречената ни съдба. Отхвърляме сивотата, еднообразието, апатията, умората от вече покореното познание. Търсим диалогичност с живота и ценим нечаканите му предизвикателства, готови да се съгласим привидно с крайната им цел, или да ги подканим към единоборство. Пред еретични икони да разжарим непокорната си кръв, или постепенно се превърнем в бисер на мъдростта, скрил жадуваната формула на битието под натежаващите празни черупки на годините.

Да, мъдра и красива в мъдростта си е лириката на Стана Апостолова в тези ѝ два сборника. Авторката е вещ психолог и верен наблюдател на процесите около нея, когато говори за сменящите се житейски сезони, всеки с плодните си мечти, или повяхнали очаквания. Когато с интимна изповедност споделя топлината на взаимната любов, или здрачната вихрушка на самотата. Когато прокарва разделна черта между понятията за добро и зло така, както тя ги разбира посредством нравствените си критерии; за значимо, стойностно и маловажно, за младостта и старостта и за равносметката, нахлуваща в съзнанието на всеки от нас. Описана и в стихотворението „Вечните вихри“ – едно внушение именно за вечността и неговото безсмъртно олицетворение – времето. За реалността на самопознанието и илюзиите, че чрез него ще се доближим, макар и мъничко, до несекващия му пулс:

Ние всички сме като есенно листо,
движещо се в хаоса на вихрите,
въобразяващо си,
че спиралата на кратката житейска пътека
по която се местим
е свободният свят.

Убеден съм, че двете стихосбирки на Стана Апостолова – „Мигове“ и „Възможният живот“, категорично надграждат нейното присъствие в литературата досега. Поезията ѝ, в голямата си част, е именно преживяна и в досег с импресията на пейзажа създава творби, подканващи читателя към размисъл. Преди всичко – за индивидуалната следа на личността в летописа на обществената историчност. За духовността и хармонията на съществуването, към които се стремим и които често неоправдано загърбваме заради мимолетни страсти. И за още много теми и идеи в хоризонта на нашата битийност, които ще ни обогатят след прочита на двете нови книги на Стана Апостолова. Нещо, което препоръчвам не само на интересуващата се бургаска аудитория…

Георги Николов