Не съм в позиция да се изказвам изобщо, да се правя на ментор, какъвто не съм. Затова ще говоря за грешките при писане, които аз правя: Доверявам се на интелигентността на читателя.

Иска ми се, при повторно четене на книгата ми, читателят да се чувства отново въвлечен в нейния свят. „Защото вярвам на моя читател, че ме разбира“. Това е истината за мене. 

При други писатели, прочути и много четени, голяма част от текста (диалога) е просто обяснение за публиката, за да разбере какво се случва. При първото четене е добре, лесно е. Но при второ, трето и четвърто четене, всеки ред, всяка сцена започва да се чувства твърде много като намигване и побутване.

В тези текстове аз усещам манипулация, като читател не ми е даден шанс да бъда интерпретатор на историята.

Искаме нашите читатели да бъдат въвлечени, да останат любопитни към историите, които пишем. Понякога държим ръката им през целия път. По принцип това е безкрайното дърпане на въже между показване и разказване. Аз предпочитам да показвам. Вярвам, че показването е по същество по-добро от разказването. Много подробности в моите истории не са достатъчно ясни и безспорни. 

Не обичам да разказвам твърде много, не предлагам на читателя напоителни описания, давам му шанс да има изживяване при четене, което е уникално за него. Това е една от многото магически възможности на четенето: всеки, който чете една и съща книга, не чете същата книга. Това всички го знаят. Когато казваме на нашите читатели какво точно се случва и как точно е правилно да възприемат действията на героите, отнемаме възможността да дописват историята в собствената си фантазия.

Какво правя, след като осъзнавам, че съм в едната крайност при писането на истории

Прекаленото разказване и изясняване оставям за мен. Трябва да знам много за това, което разказвам. За целта правя проучване дори за неща, с които всеки ден се сблъсквам, водя си записки, вземам страна, заживявам в средата на своите герои и се поставям на тяхно място. Опитвам се упорито и до тогава, докато се почувствам в състояние да разкажа за тях, без да натрапвам собственото си мнение. 

И търся фините неща, които да оставя на заден план.

След като напиша книгата си, я оставям. Поне половин година да отлежи. След това я чета с изживяването на читател. Понеже съм изчела хиляди книги и със сигурност съм Читател. 

Имам доста текстове, които отлежават за пренаписване. Не съм ги одобрила като читател.

Друга грешка, която правя – освен че се доверявам на читателите, се доверявам и на себе си.

Оставам вярна на първоначалната си идея. Правя щателно редактиране, но в сюжета не променям нищо. Давам на редактор и довършвам работата.

С.П.А