Какво иска да каже авторът за романа „Непригоден“

Каква е книгата НЕПРИГОДЕН

Сега ще ви съобщя какво съм написала според мене. Така, романът “Непригоден” е хумористично, фантастично градско фентъзи.

Хуморът е труден. Наистина трудно се постига. Най-вече защото дори читателите на един жанр намират различни неща за смешни.

Единственото нещо, което е не по-малко смешно от субективната природа на хумора, е опитът да се обясни защо и как постъпка на литературен герой, или описана ситуация трябва да са смешни. Като цяло, ако трябва да го посочвам, значи не е било смешно,  все едно да обясните виц, става скучно и сухо.

Имайки предвид всичко това, все още държа да ви разкажа защо ви обръщам внимание какъв е романа “Непригоден”. Ще си послужа с понятия от Цифровата техника, която съм преподавала години наред. По-точно ще направя сравнения с функиции от Булевата алгебра.

1. Конюнкция.

Или казано по друг начин трябва абсурдът да е 1 и достоверността да е 1. Конюнкцията е логическо умножение. 1*1=1. Казано с термин, обслужващ теорията на художествената фикция, говорим за преувеличение. Това наистина е най-мощният инструмент, с който писателите във фентъзи жанра разполагат, и е толкова полезен за хумора, колкото и за персонажа и изграждането на нов свят. Разбира се, мога да създам персонажа забавен по фини начини, но фентъзито е едно от малкото места, където може да имаме високо ниво на абсурд, което кара вътрешното дете на читателя да се смее и да благодари, че героят е едновременно фантастичен, но и доста близък по поведение. Най-вече, когато се проваля.

Най-добрата част от тези преувеличения е, че са забавни, но също така са интересни и ангажиращи и могат да бъдат основни или централни части от сюжета или развитието на героя в историята.

2. Дизюнкция.

Говорим за логическо събиране т.е. 1 или 0 = 1. Но и 1 или 1 = 1, само 0 или 0 = 0. Един от най-силните аргументи за фундаменталния хумор и какъв е неговият източник е разединението – разминаването между очакването и реалността. Има разлика между това, което се очаква и това, което се получава, и ако емоционалният елемент на сцената е лек, читателите ще са склонни да запълнят тази празнина с хумор. Поне ако приемем, че празнината е достатъчно тясна. Ако е твърде широка, тогава ще получим 0 или 0 = 0 , тоест объркване и това не е добре за никого.

Градското фентъзи е чудесно за тази концепция, тъй като част от това, което читателите харесват в жанра на първо място, е да видят точно как нашият свят се различава от създадения в книгата. Как се различава от техните очаквания.

3. Изключване.

Този литературен похват може простичко да се обясни с изключващо ИЛИ, или функция на Пиърс. Иначе казано, аз не се страхувам да правя шеги, които някои хора просто няма да разберат. Първо и най-вече, защото няма шега, която всеки ще разбере. И това е добре.

Моите шеги не трябва да са за всички. По дяволите, цялата ми книга вероятно не може да е за всеки, в противен случай ще се окаже еквивалента на градска фантазия за сладолед. Разбира се, по принцип почти всеки харесва сладолед, но може да се намери навсякъде. Конкуренцията е убийствена. Вместо това хората които четат моите книги, харесват вкуса на предлагания от мен сладолед.

И ако някои хора не го харесват, но други са луди по него, ще бъде добре, точно това за мене е удовлетворително.

4. Не се вземам на сериозно.

Булевата алгебра се занимава само с две константи – 0 и 1. Аритметиката е двоична. Но е в основата на дигитализацията. Да, простичко е, затова пиша своята страхотна история. С нея няма да променя света или каквото и да е. Тя няма да хареса на всеки. Но ако се смеете на това колко абсурдни са и другите светове, не само нашият, значи моите усилия са отравдани.

Искам да кажа, сериозно, мисля си, че съм професионален писател, и ми се плаща да измислям глупости. Буквално да изваждам лъжи от главата си и да ги пресъздавам на страницата. Целта ми е да бъда толкова добра, че по-трудно да бъде за читателите да си спомнят, че всичко е измислица. И тази концепция има толкова много вкоренена абсурдност в нея, че често се подигравам не само на себе си, но и на читателите си.

Целият смисъл на писането на фентъзи, според моето скромно мнение, е да се забавляват поне малко читателите.

5. Шегувам се със себе си.

Тук е простата функция НЕ – тоест отрицание. Ако е 0 става 1, ако е 1 става 0. Аз не търся хумор, който не отговаря на собствения ми вкус, нещо повече, за мене писането е достатъчно трудно, без да ползвам допълнителни похвати. Често обаче, читатели ми споделят, че са плакали там, където аз съм се смяла, а са се усмихвали на тъжни за мене моменти.

Така че просто пиша това, което смятам за необходимо за историята и понякога героите са смешни или се надсмиват над себе си, понякога са тъжни.

Често ми се налага, вече съм написала сто страници от книгата, почвам да се съмнявам дали си струва труда, дали поне един читател ще я хареса. Или по различни причини дълго време не мога да седна отново да я допиша. Тогава я чета от началото. Ако се разсмея на няколко места, я довършвам. Обичам да се шегувам със себе си.

Стана Апостолова