„Вещици“

Представете си, как седя на изветряла дървена палуба до плажа, годишните пръстени на дървото под вас са черни, но успокояващи, всяка дъска разказва история за безброй залези.

Аз съм във времето на един отминал, на днешния или на бъден ден. Облечена съм в лека, ефирна дреха; материята е мека и текстурирана, идеална за прохладния вечерен бриз. Морето се простира пред мене, вълните му нежно се разбиват в брега, създавайки успокояваща симфония. Водата е синя, постепенно преливаща в топлите нюанси на залязващото слънце. Небето е боядисано в нюанси на оранжево, розово и лилаво, докато слънцето се спуска под хоризонта. Златната светлина на залеза се отразява в очите ми, улавяйки красотата на момента.

Аз стоя но плажа осемнадесет годишна, с дълга кестенява права коса, която се вее на вятъра и се наслаждавам на мига. Привиждам на пясъчното дъно голям октопод, който мени цветовете си, който ми шепне вълшебни думи, който ме прегръща с меките си пипала и сякаш гледа в душата ми. Октоподът е толкова красив!