Стана Апостолова

++++++ Доктор Тамара Гълъбова седеше срещу старшата сестра в “наблюдателницата”, помещение с две стъклени стени, през които се виждаха двете

Любовта върти света,  сърцето ми се състезава,  ту влюбва се от суета,  ту любовта раздава. Светът обсебен от любов  все

Топъл ден, а е зима,  лъжлива и нежна,  светлина вънка има,  а в душата е снежно. В пусто бяло кълбо 

Изкуствени снежинки,  имитация на любов, сурогатна красота. Фотошоп достигна  по интелект художество  с голяма висота. Изкуствен интелект,  предлагащ лесни селфита, 

Когато те налегне мъка  и няма рамо, на което да поплачеш,  ела на моя бряг при морето,   – може през

Бяло пухкаво перце  е тишината – боязливо  люлее се в добри ръце… не шава нийде нищо живо. Дори реката е

 Снегът вали,  кристалите на малките снежинки  се разтапят в косата ти. Градът на свечеряване  е все така отблъскващ  с помътнелите

Пред тебе е разголена душата,  ти сгряваш междузвездни светове,  и виждам само тебе по-нататък,  а формата на тялото зове. Цветята

Когато снежната покривка избелва земята и небето, когато топлото огнище свети, но свито е сърцето, отварям на екрана “Чаша с книга” на Ван Гог и

Край Бяло море Където са дедите ни родени са празни столовете за тебе и за мене, остава само завладяващата красота на изоставено море и

Мисълта бяга по права отсечка, а се връща в миналото, къде тогава е бъдещето… Любовта разгаря огън в сърцата, – остават само черни

Бъдни вечер е благоговение, умуване пред новата врата, пред неизвестното зад нея, пред крачката по пътя стръмен, заслушване в очакване, душата пее. Бъдни вечер

От другата страна си ти, а аз не съм загледаната през прозореца в снега, натрупал през нощта и обградил дома ми.Не съм

Съска вретеното на зимата, навива бялоснежна нишка, скърца чакръка на годината, изгризва дните като мишка времето. Прояден е пуловерът на спомена, пронизва ме студът на

В царският град край водите на Босфора, покрай еркерни къщи, надничащи право в морето фигура малка с голяма торба на гърба си, спира

*** От солените зъби на морето изгризанаризата на лодката съхне на мокрия пясък, плясък на бели вълни тихо запява, изпепелява се хоризонтът

Когато газехме морето, не мислехме за делвите на дъното, потъналото време не беше нашето, сегашното бе пълно и вълнуващо, будувахме дори на сън,

Бялата шапка на зимата все още е в пазвата на планината, морето е мрачно в есенния недоимък,градът, настръхнал и намръщен пали комините на