Стана Апостолова

 За новия сборник на Стана Апостолова “На покрива” Стана Апостолова е от съвременните автори, чието присъствие в българската литература е

Най-сърдечна покана за Литературната премиера в рамките на “Наистина ли си отива лятото”, Бургас в Писателския дом – ул. Вола

++++++ Доктор Тамара Гълъбова седеше срещу старшата сестра в “наблюдателницата”, помещение с две стъклени стени, през които се виждаха двете

Любовта върти света,  сърцето ми се състезава,  ту влюбва се от суета,  ту любовта раздава. Светът обсебен от любов  все

Топъл ден, а е зима,  лъжлива и нежна,  светлина вънка има,  а в душата е снежно. В пусто бяло кълбо 

Изкуствени снежинки,  имитация на любов, сурогатна красота. Фотошоп достигна  по интелект художество  с голяма висота. Изкуствен интелект,  предлагащ лесни селфита, 

Когато те налегне мъка  и няма рамо, на което да поплачеш,  ела на моя бряг при морето,   – може през

Бяло пухкаво перце  е тишината – боязливо  люлее се в добри ръце… не шава нийде нищо живо. Дори реката е

 Снегът вали,  кристалите на малките снежинки  се разтапят в косата ти. Градът на свечеряване  е все така отблъскващ  с помътнелите

Пред тебе е разголена душата,  ти сгряваш междузвездни светове,  и виждам само тебе по-нататък,  а формата на тялото зове. Цветята

Когато снежната покривка избелва земята и небето, когато топлото огнище свети, но свито е сърцето, отварям на екрана “Чаша с книга” на Ван Гог и

Край Бяло море Където са дедите ни родени са празни столовете за тебе и за мене, остава само завладяващата красота на изоставено море и

Мисълта бяга по права отсечка, а се връща в миналото, къде тогава е бъдещето… Любовта разгаря огън в сърцата, – остават само черни

Бъдни вечер е благоговение, умуване пред новата врата, пред неизвестното зад нея, пред крачката по пътя стръмен, заслушване в очакване, душата пее. Бъдни вечер

От другата страна си ти, а аз не съм загледаната през прозореца в снега, натрупал през нощта и обградил дома ми.Не съм

Съска вретеното на зимата, навива бялоснежна нишка, скърца чакръка на годината, изгризва дните като мишка времето. Прояден е пуловерът на спомена, пронизва ме студът на

В царският град край водите на Босфора, покрай еркерни къщи, надничащи право в морето фигура малка с голяма торба на гърба си, спира

*** От солените зъби на морето изгризанаризата на лодката съхне на мокрия пясък, плясък на бели вълни тихо запява, изпепелява се хоризонтът