Този бряг

Слизам на брега като ново утро. На повърхността на водата не се задържам.

Аз съм вълната, която поема и приема. Не знае кой обича, кой пише, кой съзерцава.

Аз съм това, което съм. Морето не се интересува от мене, не се вълнува, че го обсебвам като “моето море”.

Винаги оставам на същия бряг. Има много брегове, но аз обитавам тук. Всяка моя дума носи това, което казва, но и тръпката на морската безсловесност.

Живея върху солта, ставам и падам. Стремеж към безкрайност в предела на слабо тяло.

Корабът на мечтите винаги ме хвърля на този бряг. Тук те измислям, тук извайвам твоята усмивка, тук смирявам моето очакване. От моя прозорец с морски изглед търся отражението си в морето. Тогава е най-късо разстоянието между нас.

Колко е мъчително да зная, че морето от думи не ме закриля. Чайките на забравата събират избродените букви и ги разпиляват през времето.

Единствено този бряг ме подслонява.

Стана Апостолова